3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
гр.София, 19.11. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 793 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. срещу решение № 192 от 11.4.2012 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, постановено по в. гр. д. № 208 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 39 от 21.01.2012 г. по гр. д. № 2671 по описа за 2011 г. на РС-Враца за отхвърляне на предявения от Д. П. К. против З. Д. П. иск за изменение на определените с бракоразводното дело мерки за упражняване на родителски права и лични отношения с малолетното им дете М. Д. К. и постановяване на нови, с които да се възложат родителските права на ищеца. Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните въпроси, които според него са от значение за изхода на спора, решени са от въззивния съд в противоречие със съдебната практика и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Следва ли при наличието на такъв вид отношение на детето към неговата майка, да се приеме, че е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, което е основание за постановяване на различен съдебен акт? Правилно ли съдът не е съобразил фактическата обстановка, която не е изяснена по делото, аргументирайки се с преклузия и отказвайки да събере нововъзникнали доказателства? Моли за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата З. П. счита, че няма основания тя да бъде допусната до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По-малко от една година след развода, при който страните са се споразумели родителските права да се упражняват от майката, касаторът е поискал промяна на определените мерки на основание чл.59, ал.9 от СК. Посочил е, че майката никога не е полагала лично грижи за детето, че след развода криела детето от него и създавала пречки за осъществяване на личните отношения, а той на свой ред започнал работа и получавал парични средства, които му дават възможност да се грижи за детето. Тези факти не представляват съществена промяна на обстоятелствата, която налага изменение на постановените по-рано мерки по смисъла на чл.59, ал.9 от СК. В т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по д. № 3/1974 г. е посочено какви могат да бъдат обстоятелствата, при които се пристъпва към изменение на мерките- влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива, загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително, повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. В случая такива съществени обстоятелства изобщо не са посочени в исковата молба, поради което обжалваното решение за отхвърляне иска на касатора е съобразено със задължителните указания на ППВС № 1 от 1974 г. и с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решения № 401 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ІІІ г.о., № 712 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г. на ІІІ г.о., № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ІІІ г.о., № 802 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на ІV г.о. и др. Касаторът всъщност не е навел фактически твърдения, които са относими към състава на чл.59, ал.9 от СК/съществена промяна на обстоятелствата, при които са определени родителските права след развода/, а такива свързани с режима на лични отношения между него и детето, за осъществяването на които има установен процесуален ред, включително и принудителен чрез намесата на съдебния изпълнител/определение № 804 от 6.6.2012 г. по гр. д. № 1648 от 2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Поставените от касатора въпроси не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е дали влошеното отношение на детето спрямо майката не е съществена промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките относно родителските права. На този въпрос е даден отговор в определение № 1295 от 30.2011 г. по гр. д. № 843/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, според което мнението на детето при кого да живее не е не е определящо за крайния извод на съда дали са налице съществени изменения в обстоятелствата. Следователно по този въпрос обжалваното решение съответства на съдебната практика, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Вторият въпрос на касатора касае твърдени от него пред втората инстанция нови факти, които обаче не са били посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Ако такива обстоятелства наистина са възникнали и детето страда от психично разстройство, налице е основание за предявяване на нов иск, основан на тези обстоятелства. Въпросът обаче е без значение за изхода на делото, което е образувано въз основа на първоначалните твърдения на касатора в исковата молба. Ето защо и по този въпрос касационното обжалване също не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 11.4.2012 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, постановено по в. гр. д. № 208 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 39 от 21.01.2012 г. по гр. д. № 2671 по описа за 2011 г. на РС-Враца за отхвърляне на предявения от Д. П. К. против З. Д. П. иск за изменение на определените с бракоразводното дело мерки за упражняване на родителски права и лични отношения с малолетното им дете М. Д. К. и постановяване на нови, с които да се възложат родителските права на Д. П. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: