О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
София,19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5271/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.К.Т. – процесуален представител на Д. П. К. против решение № 218/21.05.2013 год., постановено от Врачански окръжен съд по гр. д. № 278/2013 год.,с което е потвърдено решение № 17/14.01.2013 год. постановено от Врачански районен съд по гр.д.№ 3428/2012 год.,с което е определен режим на лични отношения на касатора с малолетното му дете М. Д. К. – бащата да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в съботния ден до 19.00 часа в неделя,един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката,както и през В. и Коледни празници.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос – „при наличие на законоустановена възможност за по-разширен режим на лични отношения,то каква е причината за определянето на подобен”,без да се позовава на задължителната практика на ВКС.Сочи се бланкетно и чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос,който ще е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна – З. Д. П.,чрез пълномощника си адв.С.Г. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е установила,че бракът на страните е прекратен с развод по реда на чл.50 от СК.Съгласно утвърденото споразумение,родителските права върху детето са предоставени на майката,а на баща е определен режим на лични отношения без ограничения,с право на личен контакт на детето с бабата и дядото-родители на бащата.При последното вземане на детето от бащата,същият не го е върнал своевременно на майката и се е наложило предаването на детето чрез съдия-изпълнител,което действие е извършено принудително по изп. д.№33/2012г.на ДСИ при СИС при РС-Мездра.Приела е,че между двамата бивши съпрузи са налице влошени отношения във връзка с режима на контакт с детето; налице е изменение на обстоятелствата,при които е бил определен режим на лични отношения „без ограничения”;това е режим, при който няма конкретика и не съответства на разпоредбата на чл.59,ал.3 СК.Отчитайки възпитателските качества на родителите,полаганите до момента грижи и отношение към детето,желанието на родителите,привързаността на детето към тях двамата, пола и възрастта на детето,възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности,съобразени и с ТР № 1/1974г.на Пленума на ВС и Конвенцията за правата на детето е определил режим за лични контакти с детето извън обичайните – през В. и Коледни празници, извън другото определено време.Приел е,че с така определения режим не се накърняват по никакъв начин правата на бащата за лични контакти с детето.Същите са охранени в достатъчна степен,като е съобразен интересът на детето,който е ръководещото обстоятелство,при преценката на останалите факти.
Основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е налице,когато поставеният правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание, т.е. какво е значението на поставения от него „материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона .Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика,каквито данни липсват. Решаващите изводи на съда при определяне на мерките за лични отношения са съобразени единствено с интересите на детето. Разширяването на личните контакти извън обема на така определения режим би довел до ограничаване възможностите на другия родител пълноценно да упражнява родителските права.Изводите не влизат в противоречие с приетото в раздел ІV от ПП на ВС № 1/74 год., според което при определяне на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. Ако този режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява интереса на детето за съхраняване на създадената връзка с бащата и възможността за пълноценното му личностово развитие под грижи и от двамата родители.
При този изход на спора касаторът дължи направените от ответната страна разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.,съобразно представения договор за правна защита и съдействие/л.11/с дата 1907.2013 год.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 218/21.05.2013 год., постановено от Врачански окръжен съд по гр. д. № 278/2013 год.
ОСЪЖДА Д. П. К.,ЕГН [ЕГН] жив.с.О.,общ.М.,обл.В. да заплати на З. Д. П.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.В., [улица],вх.”Б”,ап.39 разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: