2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
гр. София, 20.11. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4280 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 158/04.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 147/2014 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 2158/18.12.2013 г. по гр. дело № 1199/2013 г. на Русенския районен съд и е уважен предявен от Ю. Н. К. срещу жалбоподателя иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като касаторът е осъден да изпълни по отношение на ищцата договорно задължение за доставка на електрическа енергия към имота й, находящ се в [населено място], обл. Р., представляващ дворно място от 1238 кв.м., за което е отреден УПИ .. в кв. 37 по плана на селото, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ 40 кв.м.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните два правни въпроса: 1) разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на задължението към потребителя да възстанови партидата му и да доставя електроенергия до неговия обект (имот); и 2) допустимо ли е с решението си съдът да задължи електроразпределително дружество да доставя електроенергия на потребителя, при липса на облигационна връзка между тях, в противоречие с реда по Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРМ (отм.). По отношение и на двата правни въпроса касаторът навежда допълнителните основания по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа тези два въпроса да са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение от 24.01.2011 г. по гр. дело № 2054/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), както и да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Ю. Н. К. в отговора на жалбата излага становище за неоснователност на същата.
Въззивният съд е приел за установено в мотивите към обжалваното решение, че по силата на продажбена сделка ищцата е придобила собствеността върху процесния УПИ V-83, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, който имот е бил електроснабден към датата на сделката – 24.09.2007 г.; че продавачът Р. М. А. е собственик и на съседния УПИ …, застроен със стопанска сграда; че същият е бил абонат на ответното дружество от 17.09.2007 г. – преди продажбата на процесния имот, и след нея – до 12.04.2012 г., от която дата, въз основа нотариалния акт за продажбата, ищцата е била регистрирана като клиент на ответника с абонатния номер на продавача, но с различен клиентски номер; че след проверка по молба на сина на продавача, от 16.05.2012 г. електроснабдяването на процесния имот на ищцата е било прекъснато и партидата е била прехвърлена на негово име. При така приетите за установени обстоятелства по делото, окръжният съд е намерил, че за периода 12.04.2012 г. – 15.05.2012 г. ищцата е била „ползвател на мрежата” по смисъла на чл. 7 от общите условия (ОУ) на ответника, като с преминаването на собствеността върху процесния имот тя е заменила продавача-абонат в правоотношението с ответното преносно дружество и е встъпила в неговите права като абонат. С оглед на това, въззивният съд е извел и решаващите си изводи, че в нарушение на договорните си задължения ответникът от 16.05.2012 г. е преустановил доставянето на електрическа енергия за имота на ищцата и тя е била заличена като титуляр на партидата и клиент на дружеството, въпреки че именно закупеният от нея жилищен имот е бил присъединен към мрежата на ответника, респ. – че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и ответното дружество следва да бъде осъдено да изпълни договорното си задължение за доставка на електроенергия за имота на ищцата.
С така изложените мотиви към обжалваното решение, макар да не е обсъдил изрично възраженията на касатора-ответник [фирма] (направени с отговора на исковата молба, поддържани и доразвити с отговора на въззивната жалба), че същото няма законови правомощия да изпълнява договори за доставка на електроенергия, тъй като е електроразпределително дружество и не осъществява дейности по снабдяване и продажба на електрическа енергия и до него не се подават заявления за това, които дейности са в сферата на лицензията на дружеството-снабдител [фирма], въззивният съд по същество е разрешил изведените в изложението на жалбоподателя два правни въпроса, като е приел, че договорно правоотношение за доставка на електроенергия е налице именно между ищцата и ответното електроразпределително дружество [фирма] (сега касатор). С оглед на това, и тъй като двата изведени от жалбоподателя правни въпроса, до голяма степен се припокриват по съдържание, като вторият доразвива и е функция на първия, който е и по-ясно и точно формулиран, настоящият съдебен състав намира, че общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая съставлява само първият от тези два въпроса.
Касаторът не е представил по делото препис от соченото от него решение от 24.01.2011 г. по гр. дело № 2054/2010 г. на СГС, поради което не е доказал наличието на наведеното от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл са и т. 3 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбоподателят е представил препис от определение № 285/19.04.2012 г. по търг. дело № 603/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на същото решение на СГС, но това определение не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК (така – т. 2 и т. 3 и мотивите към тях от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
От друга страна, по първия изведен от касатора материалноправен въпрос, не се установява наличие на задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон (ЗЕ и ЗЗД) при разрешаването на този въпрос. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв правен въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е и наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния изведен от жалбоподателя материалноправен въпрос: разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на задължението към потребителя да възстанови партидата му и да доставя електроенергия до неговия обект (имот).
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 158/04.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 147/2014 г. на Русенския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 40 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.