О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1294
гр. София, 20.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4847 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. С. П. срещу решение № 1852 от 26.11.2012 г. по гр. дело № 2599/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
Ответникът Р. И. Т. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявеният от Р. С. П. против Р. И. Т. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба от 01.02.2010 г., обективиран в нотариален акт № 46, н. дело № 44/2010 г. на нотариус Р. Д., като е потвърдил решение № 10 от 03.01.2012 г. по гр. дело № 11617/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска и за осъждане на Р. С. П. да заплати на Р. И. Т. 1150 лв. съдебни разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение с източник договор за продажба по силата, на което ищецът е прехвърлил възмездно собствеността върху притежаван от него недвижим имот. В мотивите е изложено освен това, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че страните са нямали намерение да прехвърлят собствеността върху имота, а действието е било предприето единствено с цел да се обезпечи задължението на ищеца по друго правоотношение. С оглед на тези съображения е прието за недоказано твърдението на ищеца за недействителност на сделката, както и че ответникът има качеството на подставено лице.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага твърденията, които е поддържал в исковата молба, както и оплаквания за допуснати според него нарушения от въззивния съд /неизследване от страна на съда, че ищеца е заблуден от ответника да сключи нотариална сделка, неразпитване на свидетели, които според твърденията на касатора са участвали в подготовката на сделката/. Твърди се в приложението, че съдът бил длъжен да спре делото по своя инициатива до приключване на следствените действия по прокурорската преписка в СГП и СРП. С посочените твърдения и оплаквания не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са въведени правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с оглед предмета на делото, съставляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, приетите по тях мотиви, с които е обоснован изхода на делото, съответно хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, които формират допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В приложението са отразени общи оплаквания за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Съгласно същите разяснения в цитираното тълкувателно решение, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. В случая касаторът не е изложил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл „относно правото на собственика да поиска постановяване на симулативност с пр. осн. чл. 26 ЗЗД и привидност на процесната сделка” представлява посочване на иска, по който се е произнесъл съда, а не излагане на правните разрешения, които е приел същия съд и които съставляват общи основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът е посочил общи оплаквания за незаконосъобразност, които се отнасят до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. съставляват друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1852 от 26.11.2012 г. по гр. дело № 2599/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: