3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1295
гр.София, 19.11. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 773 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. П. срещу решение № 434 от 19.3.2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, постановено по гр. д. № 452 по описа за 2012 г., с което е оставено в сила решение от 28.11.2011 г. , постановено по гр. д. № 4481 по описа за 2003 г. на СГС, 1 ГО, 12 състав, за отхвърляне на предявения от Н. Б. П. против [фирма] иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на 11 250 лв. обезщетение за ползване на абонатната станция в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], за периода от 17.12.1999 г. до 30.10.2003 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следния въпрос, чието разрешаване би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Когато абонатната станция на топлофикационното дружество заема по-малката част от мазе, поради което същото се ползва съвместно с гражданите, придобитото сервитутно право от [фирма] разпростира ли се върху цялото мазе и при изграждане на нови абонатни съоръжения и завземане на нови пространства [фирма] дължи ли обезщетение съгласно новия Закон за енергетиката от 2003 г.? Аргументира се с твърдението, че е установена погрешна практика в полза на топлофикационните дружества, която трябва да се промени. Моли за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Н. Б. П. е завела ревандикационен иск срещу [фирма] за предаване владението на абонатната станция в мазето на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], както и иск за заплащане на обезщетение в размер на 11 250 лв. за ползването на станцията за времето от 17.12.1999 г. до 30.10.2003 г. Производството по двата иска е било разделено и ревандикационният иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 9466 по описа за 2005 г. на СРС, ГК, 47 състав. След като е установено със сила на пресъдено нещо, че ищцата не е собственик на абонатната станция, а топлофикационното дружество притежава сервитут, който му дава право да прокара и използва съоръженията в станцията, ищцата не е обедняла, а дружеството не се е обогатило при ползването, поради което искът с правно основание чл.59 от ЗЗД също е неоснователен. Тези са относимите към спора обстоятелства и поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото. Дори ако при подмяната на съоръженията топлофикационното дружество е заело по-голяма площ от мазето, този факт не води до основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за ползването на абонатната станция, тъй като е установено, че касаторът не е собственик на мазето. Ето защо касационното обжалване по поставения от касатора въпрос не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 19.3.2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, постановено по гр. д. № 452 по описа за 2012 г., с което е оставено в сила решение от 28.11.2011 г. , постановено по гр. д. № 4481 по описа за 2003 г. на СГС, 1 ГО, 12 състав, за отхвърляне на предявения от Н. Б. П. против [фирма] иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на 11 250 лв. обезщетение за ползване на абонатната станция в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], за периода от 17.12.1999 г. до 30.10.2003 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: