О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1295
Гр.С., 13.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5400 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 29.05.2014г. на Софийски градски съд, ІІ Б състав, по г.д.№.1071/14г. – с което решение на СРС, ІІ ГК, 57с., №.ІІ-57-137, постановено по г.д№.615101/12г., е частично отменено, като уволнението на В. Г. В., извършено на основание чл.328 ал.2 КТ с акт №.РД-15-52/8.11.12г. на [фирма], е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, той е възстановен на длъжност „ръководител/началник служба – гараж, поделение „М.”” в [фирма] на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и му е пресъдено 6743,64лв. обезщетение за периода 12.11.12г-.12.05.13г. на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Ответната страна В. Г. В. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа надлежно конкретизиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е намерил предявените от ищеца искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за основателни и, като е отменил частично първоинстанционното решение, ги е уважил. Съдът е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал ръководна длъжност по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на КТ, но в случая основанието на чл.328 ал.2 КТ за уволнението му не е налице – доколкото представения договор за възлагане на управление не съставлява годно основание за прекратяване на правоотношението му. Позовал се е на задължителна практика на ВКС, съгласно която за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ не е достатъчно просто наличие на сключен договор за управление, а и с него на управителя да са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за определената с договора бизнес програма и цел, за конкретни финансови и стопански резултати, за реализирането на които се налага промяна в ръководния екип на предприятието. Посочил е, че в процесния договор липсва възлагане на каквито и да е конкретни задачи или програма, а изготвената впоследствие от изпълнителния директор бизнес програма не съставлява бизнес-план и програма, възложени от възложителя на изпълнителя по договора за управление – тъй като няма доказателства да е била одобрена от [фирма] и по този начин да е станала част от договора.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ. В изложението на касационните основания е отразено, че въззивния съд се е произнесъл по приложението на материалноправната разпоредба на чл.328 ал.2 КТ, като е конкретизиран следния въпрос: „Представените по делото два броя договори за възлагане на управлението на [фирма], сключени във връзка с решение №.122 по Протокол №.11/08.03.12г. на основание чл.244 ал.7 от ТЗ и чл.30 ал.1 от Н. между Кмета на СО, представляващ едноличния собственик на капитала, и новоизбрания член на Съвета на директорите, с който на същия е възложено да управлява и стопанисва [фирма] в съответствие с действащото законодателство и Устава на дружеството до провеждане на публичен подбор по ред ана Н., считано от 27.03.12г. – датата на вписване в търговския регистър, както и сключения договор за овластяване и възлагане на представителство и управление на изпълнителен директор на [фирма] с Председателя на Съвета на директорите на [фирма], както и бизнес-програмата, представляват ли основание по смисъла на чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудови договори със служителите от ръковоството на предприятието?”. Други въпроси не са посочени.
Настоящият състав намира, че изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И. от касатора въпрос въпрос касае конкретните факти по делото, конкретната преценка на съда за това дали два договора за управление съставляват основание по чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудови правоотношения. Този въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация.
С оглед всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл.78 ал.1 ГПК на В. Г. В. се дължат направените в касационното производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.05.2014г. на Софийски градски съд, ІІ Б състав, по г.д.№.1071/14г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].21, да плати на В. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].3, адв. Е. В., на основание чл.78 ал.1 ГПК 500лв. /петстотин лева/ разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: