О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
София, 13.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4658/ 2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. И. З.,чрез пълномощника си адв. К. Т. срещу решение № 327/ 05.03.2014 г. по гр.д.№ 3554/ 2013 г. на Варненския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Р. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 07.10.2013 г. по гр.д.№8185/2012 г. на Варненския районен съд.С него е отхвърлен предявения от ищцата-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за реално изпълнение задълженията на ответника по чл.15 ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН Б. П.”-АД да снабдява с електрическа енергия ищцата като потребител и да започне продажба в седем дневен срок от подаване на заявление от потребителя.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел,че е предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.15 ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за продажба/ОУ/, с който ищцата е поискала осъждането на ответника да снабдява с електрическа енергия имота й. Тя е собственик на апартамент, за който е открита партида с абонатен и клиентски номер на името на съпруга й.За периода 29.12.2006 г.-21.08.2013 г. общата сума за неплатена електроенергия доставена в жилището е в размер на 12 376,40 лв. Ищцата също е живяла в него и е ползвала електроенергия.Въззивният съд е счел за ирелевантно на чие име се води партидата и дали съпрузите са във фактическа раздяла и имат отделни домакинства.За пръв път електрозахранването на жилището е спряно на 22.04.2007 г.,поради неплащане на задълженията. Ищцата е представила като доказателство по делото заявление за снабдяване с електроенергия с дата 11.06.2012 г.,което е без входящ номер и подпис на служител на ответника,извършил приемането му . Ответникът от своя страна е представил удостоверение, издадено от началника на центрове за обслужване на клиенти,че в информационната база няма данни за ищцата ,както и да е подавала заявление.Според чл.13 ал.1 и ал.2 от ОУ основание за отказ да започне продажба на електрическа енергия е налице когато се подава заявление за продажба и за същия обект има действащ договор с друг ползвател.Новият договор не се сключва до прекратяването на стария, освен ако лицето е престанало да бъде фактически ползвател на имота или когато лицето, подаващо заявлението има неплатени задължения към ответника. Въззивният съд е приел, че в случая тези основания са налице-сключен е договор със съпруга на ищцата, той не е престанал да бъде фактически ползвател на имота, налице са неплатени задължения за обекта, поради което е прекратено захранването. Ищцата също е ползвател на ел.енергия, и на основание чл. 32 ал.2 СК отговаря солидарно за това задължение за задоволяване на нужди на семейството.Поради това е направил извод за неоснователност на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,озаглавено допълнение към касационна жалба касаторката поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Във връзка с основанието по т.1 извежда следните процесуалноправни въпроси:
-идентична ли е дейността на въззивния съд с тази на първоинстанционния; длъжен ли е въззивният съд да даде собствено разрешение по спорния предмет на делото,като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите на решението си; необходимо ли е при вземане на решение да се спазват логическите правила на хронологията по отношение на настъпването на събитията в тяхната последователност по време; необходимо ли е истината и верния отговор на отделни въпроси да се установяват в условията на повече от един текст на ГПК; дължи ли се произнасяне по целия въведен спорен предмет,както и произнасяне по всички искове и то в определените от ищеца рамки.
Касаторката счита,че въззивният съд е обсъдил само доводите и доказателствата във връзка със защитата на ответника,но не и наведените от нея твърдения и възражения – че е собственик на имота, а майка й е носител на вещно право на ползване върху него,че не е дала нотариално заверено съгласие за вписване на съпруга й като титуляр на партидата,че съпругът й не е подавал заявление за откриване на партида, че само тя е подала такова и че договорните отношения между съпруга й и ответника не са валидни. Твърди,че въззивният съд не е тълкувал едновременно чл.чл.10,12 и 17 ГПК и не се е произнесъл в рамките на цялостната поискана съдебна защита, като е налице е произнасяне по петитума,но не и по спорния предмет.Намира,че се е отклонил от приетото в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК-т.19,ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК- т.12, ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г., както и решение № 120/04.04.2013 г. по гр.д.№964/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Въпросите са формулирани от касаторката в светлината на нейното становище за неправилност на въззивното решение.Според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК обуславящият правен въпрос, като общо основание за допустимост на касационното обжалване не трябва да се отнася за правилността на обжалваното решение, за обсъждане на събраните по делото доказателства и за възприемане на фактическата обстановка.В случая въпросите са свързани с твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Тези оплаквания не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото в него се обсъжда само наличието на предпоставки за селектиране на касационната жалба.Не може да бъде споделено и твърдението за отклонение на въззивния съд от разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика, а когато страната счита,че постановеното решение е непълно може да се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК.
По-нататък в изложението е поставен следния въпрос:
-допустимо ли е без данни за публикуване на представените от ответника ОУ въззивният съд да направи извод,въз основа на който да мотивира решението си, че същите са действащи, поради публично известния факт,че са одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и на това основание да ми е отказано изпълнение по чл. 79 ал.1 ЗЗД.
Въпросът не е релевантен,тъй като по него на са формирани мотиви от въззивния съд, не е обосновано и поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Следващият въпрос е:
-ако трето лице,макар и съпруг на собственика, но без негово и на титуляра на ограниченото вещно право знание и съгласие е вписано по партидата за електроенергия на имот, който не е в СИО и без необходимите изискуеми от закона документи за това вписване, то явява ли се основателен и законен титуляр на партида за ел.енергия, отговаря ли на разпоредбата на §1,т.42 от ДР на ЗЕ.
Въпросът също е формулиран с оглед становището на касаторката за неправилност на съдебния акт, постановен от въззивния съд.Решаващият извод на съда, от значение за крайния изход на делото е , че тя също е била ползвател на ел.енергия и че е ирелевантно за спора дали партидата се води на нейния съпруг, тъй като двамата отговарят солидарно за задължения за задоволяване нужди на семейството на основание чл. 32 ал.2 СК.Цитираната във въпроса правна норма от ЗЕ е отменена от 17.07.2012 г., бр.54 ДВ. Аргументацията по въпроса е във връзка с твърдения за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд, който: неправилно разпределил доказателствената тежест, ищцата трябвало да доказва отрицателен факт,настоявала на основание чл. 190 ал.1 ГПК ответникът да бъде задължен да представи документ,че е в договорни отношения със съпруга й. За пълнота на изложението следва да се посочи,че това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд като преклудирано.Не е обосновано и допълнително основание.
Следват въпросите:
-задължителни ли се явяват указанията на въззивния съд при връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и позоваване във въззивната жалба на този порок; когато докладът по делото не е съобразен с тези указания,то същият явява ли се в противоречие с чл.146 ГПК, а от там и процесуално допустим; когато делото е останало непопълнено с факти и доказателства,които са от съществено значение за изхода на делото, въпреки направените искания, в т.ч. и в съдебно заседание/протокол от 04.06.2013 г./ и нито първоинстанционният съд , нито въззивният съд не е предприел действия по събирането им,може ли да се направи извод за процесуално нарушение на съда; дължи ли въззивният съд даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания при изрично направено оплакване във въззивната жалба;при повторното разглеждане на делото от въззивния съд и направени оплаквания във въззивната жалба за неточност в доклада,следва ли решаващият съдебен състав да се съобрази с т.1 и т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; при разменена доказателствена тежест може ли да се каже,че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила; представлява ли петгодишния давностен срок по Закона за счетоводството законово обоснован факт по смисъла на чл.154 ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от задължението по чл. 154 ал.1 ГПК да доказва своите възражения.
Във връзка с тези въпроси поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Отново твърди, че върху нея е била прехвърлена доказателствената тежест за установяване на отрицателни факти , че съдът е приел твърденията на ответника за съхраняване на документите в продължение на петгодишен срок,че няма законово обоснован факт ,който да го освобождава от задължението му по чл. 154 ал.1 ГПК.Така формулираните въпроси не са правно релевантни, тъй като не са обусловили извършени или пропуснати от въззивния съд процесуални действия.Не е обосновано и допълнително основание.
Накрая са формулирани и въпросите:
-правно валиден ли е договорът,който ответникът твърди,че има с моя съпруг и правно валидно ли е вписването на трето лице по партидата;
-дължи ли се заплащане на стока или услуга, които са доставени без да са изрично поискани, т.е. без договор.
Тези въпроси също не са релевантни, тъй като по тях не са формирани мотиви от въззивния съд.Голословно се поддържат всички допълнителни основания по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК без да се излага аргументация за обосноваването им.
Изложените в молба вх.№10045/18.11.2014 г. доводи не могат да бъдат обсъждани поради постъпването й извън срока за обжалване, а озаглавяването като допълнение към касационна жалба не се отразява на същността на изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК .
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК предпоставки за това са обосноваване на общо основание чрез извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му и допълнителни основания, с оглед развитието на този въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Формулираните от касаторката въпроси не са поставени във връзка с правните разрешения на въззивния съд. Не е обосновано нито едно от твърдяните допълнителни основания. За да бъде доказано касационно основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК касаторът следва да приложи влезли в сила решения на различни по степен съдилища, в които се съдържат противоречиви разрешения по поставен въпрос, при идентична фактология със спора ,предмет на делото.Когато се поддържа допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да обоснове по поставения въпрос наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или липсата на съдебна практика.Тези изисквания не са изпълнени,което обуславя недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че правната квалификация на иска се извлича от приложимата материалноправна норма, а не от клаузите на постигнатите между страните споразумения.В случая това е чл.79 ал.1 ЗЗД. Допълнителното уточнение на правното основание- „вр. с чл.15 ал.1 и ал.2 от Общите условия, на договорите за продажба на електрическа енергия”, направено от въззивния съд, в случая не се отразява на правилността на неговия съдебен акт.
Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327/ 05.03.2014 г. по гр.д.№3554/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. И. З. да заплати на „Е.-П. П.”-АД сумата 300/триста/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: