3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
гр.София, 20.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5545 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К. срещу решение № 119 от 14.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 167 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, І състав, с което е отменено решение № 689 от 3.12.2012 г. по гр. д. № 3970 по описа на Пернишкия районен съд в частите за отхвърляне на исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от М. С. С. срещу К. А. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за деяние, извършено на 19.12.2008 г, за което има влязла в сила присъда по НОХД № 401/2010 г. на Пернишкия районен съд, съставляващо средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на вертикалния клон на долната челюст вляво, над 4 000 лв. до 8 000 лв., за средна телесна повреда от същото деяние, изразяваща се в счупване и разклащане на зъби, мозъчно сътресение и множество разкъсно-контузни рани по горната устна, охлузвания, отоци и кръвонасядания по главата и тялото, над 2000 лв. до 4 000 лв., постановено е друго, с което тези суми са присъдени и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за заплащане на обезщетение в размер на 4 000 лв. за първата и 2 000 лв. за втората средна телесна повреда.
Касаторът К. А. К. твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК-противоречие между обжалваното решение и цитираната от него съдебна практика относно размера на присъденото обезщетение. Касаторът счита, че за увреждания от същия характер с много по-големи последици за пострадалия са присъдени в пъти по-малки суми като обезщетение.
Ответникът по жалбата М. С. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С влязла в сила присъда по НОХД № 410 по описа за 2010 г. на Пернишкия районен съд е установено, че касаторът, който е работил като охранител в дискотека в [населено място], е нанесъл на 19.12.2008 г. побой на ищеца, причинявайки му две средни телесни повреди. Първата е счупване на вертикалния клон на долната челюст вляво, довело до счупване на челюст и трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Втората се състои в счупване и разклащане на зъби, мозъчно сътресение и множество разкъсно-контузни рани по горната устна, охлузвания, отоци и кръвонасядания по главата и тялото. Според приетата пред първоинстанционния съд медицинска експертиза нараняванията са предизвикали болки и страдания в момента на злополуката и след зашиването им. Травмата на брадичката е зараснала за около 15 дни, а на устните-за около месец. От ударите по главата ищецът е загубил съзнание, получил хематоми с отоци в областта на лявата орбита и конюктивата и в областта на шията, което е предизвикало болки и страдания в продължение на около месец. Пернишкият районен съд е присъдил за първата телесна повреда обезщетение от 4 000 лв., а за втората-2 000 лв. Пернишкият окръжен съд е увеличил обезщетението за първата телесна повреда на 8 000 лв., а за втората- на 4 000 лв., позовавайки се на интензивността на страданията и на обстоятелството, че инцидентът е довел и до ограничаване на активната спортна дейност на ищеца. При тази фактическа обстановка обжалваното решение на въззивния съд е съобразено с принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, формулиран в чл.52 от ЗЗД и съответства на посочените в т. ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. критерии-характера и тежестта на уврежданията и интензивността на болките и страданията. Становището на касатора, че след като при аналогични случаи са присъдени по-ниски обезщетения, е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е несъстоятелно. Няма данни представените от него решения на Русенския районен съд, русенския окръжен съд и Старозагорския окръжен съд да са влезли в сила, поради което тези решения не могат да формират противоречива съдебна практика/т.3 на ТР № 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК/. Освен това, както е пояснено в ППВС № 4 от 1968 г., критерият за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с преценката на редица конкретни обективни обстоятелства, които се съобразяват с оглед установената фактическа обстановка. Ето защо размерът на обезщетението за всеки отделен случай е различен и това не означава, че е създадена противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, която може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Следователно касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 14.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 167 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, І състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: