О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
София, 23.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 996 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Ц. В. от гр. Х., приподписана от адв. Д, против въззивното решение № 50 от 12 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 45 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 520 от 8 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 723 по описа на районния съд в гр. Х. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е интерпретирал задълбочено протокола на Д. комисия за потвърждаване на професионалните заболявания и заключението на съдебномедицинската експертиза, тъй като решението на диагностичната комисия е безсрочно, а новата Наредба за медицинската експертиза на работоспособността не изисква преосвидетелстване на лицата, за които заболяването е признато за професионално преди издаването й; съдът е длъжен да обсъди фактическите обстоятелства и да субсумира основанието под приложимата правна норма; имуществената отговорност на работодателя е ангажирана от решенията по предишните дела, които имат силата на пресъдено нещо и въпросът не може да се пререшава. В молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съществен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие със закона и съдебната практика, е, че разпоредбата на чл. 55 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, се отнася и за експертните решения за признато професионално заболяване отпреди приемането на наредбата, че не е взето предвид експертно решение на ТЕЛК от 2001 г., че имуществената отговорност на работодателя е ангажирана по предишни дела и по съществения процесуалноправен въпрос, произнесен в противоречие със закона и съдебната практика, че съдът не е интерпретирал задълбочено решението на диагностичната комисия за потвърждаване на професионалните заболявания, новата Наредба за медицинската експертиза на работоспособността и разпоредбите на чл. 200 от К. на труда, чл. 45 и сл. от ЗЗД, съдебните решения по предишните дела. В допълнителна молба въпросите са преповторени и изрично е посочено, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са решение противоречиво от съдилищата – основания за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК. В касационната жалба е цитирано решение на ВКС, определящо задължението на съда да подведе основанието под приложимата правна норма.
Ответникът „Т” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., чрез представляващия дружеството Н. И. Пеневски, чрез адв. Г, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че не е установено по безспорен начин наличието на професионално заболяване и това заболяване да е довело до над 50 % неработоспособност на ищцата, за да може да се ангажира имуществената отговорност на работодателя, както сочи чл. 200 от КТ и не са представени доказателства за наличие на висяща процедура, предприета по Наредбата за медицинските експертизи на работоспособността; настъпилите законодателни промени изискват изпълнението на нова процедура за установяване на професионалните заболявания и при неизпълнениято й страната не може да претендира за вреди на посоченото основание.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
С оглед изрично заявените от касаторката основания за допускане до касационен контрол, не става ясно, доколкото изобщо може да се формулира конкретен въпрос от текста на касационната жалба и от изложението към нея, в какво противоречие със задължителната практика е извършеното произнасяне от съда по приложимостта на чл. 55 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, като нито тази задължителна практика се посочва, нито пък се посочват и представят съдебни решения, които разрешават поставения проблем по различен начин от този, който е възприет от въззивния съд. Цитираното от касаторката съдебно решение няма отношение към поставените от нея въпроси. Всъщност касаторката се оплаква от осъщественото от съда тълкуване на доказателствата, но по естеството си това оплакване е такова по същината на спора и би могло да бъде разглеждано само в същинското касационно производство, стига такова да се допусне. По поставения процесуалноправен въпрос следва да се направи същият извод – касаторът претендира погрешност на изводите на съда, но това оплакване не е основание за допускане до касационен контрол. На последно място съдът намира за необходимо да отбележи, че претенцията на касаторката касае друг период, следващ онези, за които има влезли в сила съдебни решения, като съдът е длъжен да съобрази законовите предпоставки за основателността на предявения иск, поради което неверен е изводът, че имуществената отговорност на работодателя вече е установена по силата на предишни съдебни решения.
Ответната страна претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие на стойност от 70 лева, които й се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 50 от 12 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 45 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2009 г.
ОСЪЖДА Р. Ц. В. , ЕГН **********, с адрес в гр. Х., ж.к. „О”, бл. 22, вх. Д, ет. 4, ап. 56, да заплати на „Т” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „С” № 7, чрез представляващия дружеството Н. И. Пеневски, сумата от 70,00 (седемдесет) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: