О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1297
гр. София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4747/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място] срещу решение № 185 от 13.05.2014 г. по гр. дело № 156/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответницата по касация – Е. Т. Г. поддържа становище за липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение, състав на Смолянски окръжен съд е потвърдил решение № 105 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 1346/2013 г. на Смолянски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са уважени предявените от Е. Г. против Ученическо общежитие /УО/ „В. Д.”, [населено място] искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ, присъдени са разноски в полза на ищцата в размер на сумата 33.34 лв., а по сметка на Смолянски районен съд, държавна такса в размер на сумата 80 лв. и са присъдени в полза на въззиваемата разноски в размер на сумата 200 лв. За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел, че е налице посоченото в заповед № 14/16.10.2013 г. на директора на УО основание за прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищцата длъжност „старши възпитател” – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, но не е приложена от работодателя законосъобразно разпоредбата на чл. 329 КТ. Незаконосъобразното приложение на тази норма според решаващите мотиви във въззивното решение се дължи на извършване на подбора, без да бъдат включени всички служители, заемащи еднакви или сходни длъжности и по – конкретно провеждането му е направено при предварителното изключване на М. П. и Т. Д. поради ползвана закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Изводът е формиран при съобразяване на казуална практика – решение по гр. дело № 768/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. съгласно разрешенията, на което подборът следва да се извърши между всички служители, заемащи еднакви или сходни длъжности по критериите по чл. 329 КТ, независимо от това дали някои от работниците или служителите се ползва със закрила по чл. 333 КТ и едва след това работодателят да изпълни задълженията си по чл. 333 КТ. Окръжният съд е констатирал, че работодателят е направил обратното – изключил е от подбора М. П. и Т. Д. поради ползвана закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и по този начин е извършил подбора, без да включи всички служители, заемащи еднакви или сходни длъжности. За това решаващият състав е приел, че подборът е опорочен. Изводите на въззивната инстанция съдържат обсъждане на своевременно направено според съдебния състав от ищцата възражение в становището й от 03.04.2014 г. след отговора на ответника. Изложен е и друг мотив, обуславящ самостоятелно крайния извод на съда за незаконност на процесното уволнение, който е в съответствие с разясненията в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК, а именно, че ответникът по исковете не е установил в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса, че приетите от него оценки за нивото на изпълняваната от Г. работа, макар и само въз основа на атестационните карти, съответстват на действителното качество на изпълняваната от нея работа. Този мотив е формиран след обсъждане на писмените доказателства – протокол от 11.10.2013 г., възпроизвеждащ резултатите от протокол от 23.09.2013 г. на комисия и справка от 23.09.2013 г. на резултатите от оценяването на атестационните карти на възпитателите през последните 4 години в следствие, на което съдът е приел, че атестационните карти биха могли да се използват при положение, че нивото на изпълняваната работа е преценено към момента на подбора. Съдът е изложил съображения, че при оспорване на резултатите от атестационните карти не е доказано съответствието на оценките с нивото на изпълняваната работа.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които не са съобразени с правните разрешения във въззивното решение, не формират общи основания за допускане на касационно обжалване, респективно с въвеждането им не се обосновават твърденията на касатора за отклонение на въззивния съд от приетото в задължителната съдебна практика. Първият от въпросите е : „ 1. При извършване на подбор и съставен писмен документ – протокол на комисия, който не е оспорен от уволнения служител, същият представлява ли писмено доказателство за отразените в него обстоятелства ?”. Въпросът се основава на хипотеза, несъобразена с мотивите на съда, който е приел, че писмените доказателства, включително и протокола са оспорени от ищцата и с оглед на това е развил решаващите си мотиви. Въпрос, който не е съобразен с мотивите на въззивния съд не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това цитираният въпрос има характеристиката на фактически, тъй като се свежда до преценка на представен по делото документ и до обсъждане на неговата достоверност. Преценката за това, дали този документ установява отразените в него обстоятелства зависи от конкретните особености на случая и се свежда до доказаност на твърдения в процеса. Въпрос, който се отнася до доказване на конкретни твърдения по спора е фактически. Фактическият въпрос не е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, такова основание е единствено правния въпрос, отговарящ на характеристиките по нормата, разяснени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Ето защо по посочения въпрос не е обосновано основание за допускане на касационен контрол. Вторият въпрос – „2.Достатъчна база за оценка на нивото на изпълнение на работата на конкретното лице ли са изготвяни годишни атестационни карти с показатели планиране, организация и провеждане на образователно – възпитателния процес, използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно – възпитателния процес, работа в екип за създаване на подходяща образователно – възпитателна среда, работа с деца и ученици, работа с родителите, получени професионални отличия е награди през оценявания период, за преценка на и други?” е също така фактически, защото отговорът му предпоставя преценка на факти по спора. Както се изложи по- горе фактическият въпрос не е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, такова основание е единствено правния въпрос, отговарящ на характеристиките по нормата, разяснени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Ето защо и с този въпрос касаторът не е обосновал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос – „ 3. Представляват ли доказателство атестационни карти, които не са били оспорени от служителя към датата на получаването им, а едва в исковия процес?” не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е формулиран с оглед становище на жалбоподателя, а не предвид разрешенията на въззивния съд. Самото становище на касатора, че неоспорването на атестационните карти при връчването им преди образуване на делото и по повод оценката за определяне на трудовите възнаграждения релевира липсата на спор относно данните в тях и в процеса е правно несъстоятелно. Това е така, защото страната не е съобразила разграничението между поведението на уволнения работник или служител преди уволнението в предприятието и неговото поведение в съдебния процес, в който същият вече има качеството на главна страна с процесуални права и задължения, произтичащи от положението на страна по спора – ищец. Своевременно направеното от последния оспорване на представените доказателства поражда необходимостта от доказване на твърденията на страните при определено в ГПК разпределение на доказателствената тежест, в случая възложена на ответника, който следва да установи, че е извършил законосъобразно процесното уволнение. Въпрос, който не е поставен във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, отразяващи неговите разрешения по тълкуване на закона, какъвто е цитирания въпрос, не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо и по този въпрос не е обосновано общо основание за допускане на касационен контрол. По всички въпроси в приложението не са обосновани и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като в приложението не са аргументирани и съпоставени правни разрешения на въззивния съд и правни разрешения, произтичащи от задължителната практика, нито е аргументирано отклонение на въззивния съд от същата. Становището на касатора, че въззивният съд се е отклонил от разрешенията в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК относно начина на доказване на подбора е неправилно. Във второинстанционното решение е приета недоказаност на съответствието на оценките в атестационните карти с действителните качества на ищцата, но не и извод за недоказуемост на извършване на подбора с писмени доказателства в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Обстоятелството, че ищцата „е възприела без възражения” процесните карти при изготвяне на оценка за съответната година не означава неоспорването им, както неправилно счита касаторът. Напротив оспорването е направено в процеса, както сам е констатирал жалбоподателя и то поражда задължение за последния да докаже твърденията си, като в случая доказателства не са били ангажирани, обстоятелство послужило за аргумент на съда да приеме незаконност на подбора. Касаторът е изложил оплаквания по чл.281, т. 3 ГПК – приложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа доводи по съществото на касационната жалба. Приложението отразява какво е приел въззивния съд относно подбора, като доказани факти и доводи на жалбоподателя, че подборът е извършен законосъобразно, а изводите на въззивния съд са неправилни. С така развитите съображения страната не релевира основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не обосновава твърденията си за несъобразяване на въззивния съд със съдебната практика. Следователно и по този въпрос не е обосновано приложно поле на чл.280, ал. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските, направени в касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 200 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 13.05.2014 г. по гр. дело № 156/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място] да заплати на Е. Т. Г. направените разноски за касационното производство в размер на сумата 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: