О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
гр. София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5053/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1836 от 17.03.2014 г. по гр. дело № 16610/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – а състав.
Ответникът по касация – В. Г. Г. поддържа становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в частта, обжалвана пред касационния съд, състав на Софийски градски съд е потвърдил решение от 07.08.2013 г. по гр. дело № 33058/2012 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 66 състав в частта, с която са уважени предявените от В. Г. против настоящия касатор искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че извършеното със заповед № 426/13.06.2012 г. на управителя на дружеството дисциплинарно уволнение на Г., заемала длъжността „управител магазин” е незаконно поради неизпълнение изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В мотивите е посочено, че в цитираната заповед не са описани от фактическа страна извършени от ищцата нарушения. Изложено е, че на фактическата обстановка съответства единствено разпоредбата на чл. 208 КТ, но в случая това е без значение, тъй като делото няма за предмет имуществената отговорност на Г.. Развити са съображения за това, че липсата е вреда с неустановен произход и съществуването й само по себе си е основание за ангажиране само на имуществената отговорност на служителя, който е и отчетник, както ищцата. Посочено е още, че от факта, че е причинена вреда / налице е липса, за която се носи солидарна отговорност/, не следва, че имуществено отговорните са извършили нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е констатирал, че в процесната заповед не са описани от фактическа страна извършени от ищцата нарушения на трудовите й задължения и е направил извод, че цитираните правни основания за уволнението /чл. 190, т. 3 и т. 4 КТ/ се явяват произволни, доколкото липсва фактическа обстановка, към която да бъдат отнесени, а на фактическата обстановка съответства единствено разпоредбата на чл. 208 КТ, в случая според съдебния състав това е без значение, тъй като делото няма за предмет имуществената отговорност на Г.. Друг мотив, обосноваващ незаконността на уволнението в обжалваното решение е, че ищцата е имала трудови функции, пряко относими към опазване имуществото на работодателя, обсъждането им в случая обаче според съдебния състав е неотносимо, тъй като неспазването им не е посочено, като основание на уволнителната заповед, респективно не е предмет на делото.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, с които поради несъобразяване на съдържанието им с фактите по делото и с правните разрешения във въззивното решение не се формират общи основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е въвел следния въпрос:
„1. Изпълнено ли е изискването на закона, ако в уволнителната заповед липсва основание на фактическия състав на извършеното нарушение, но има позоваване на друг документ, при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника ?”.
В заповед № 426/13.06.2012 г. няма „позоваване на друг документ”, съответно не е налице и хипотезата, по която се е произнесъл ВКС с решение по гр. дело № 465/2009 г. на състав на ІІІ г.о. Поради това и разрешенията в касационното решение, че при липса на описание нарушението, ако работодателят се е позовал на друг документ, доведен до знанието на работника или служителя изискването на чл.195, ал. 1 КТ е изпълнено, не са относими към настоящия спор. Несъобразено със съдържанието на процесната заповед е становището, че „самата заповед препраща и се позовава изрично на други документи, които са доведени до знанието на работничката”. Обясненията по чл.193, ал. 1 КТ не са такива документи, тъй като изхождат от служителката, съставляват за нея средство за защита и са релевантни за субекта на дисциплинарна власт, който въз основа на тях прави преценка да наложи ли наказание по чл. 188, т. 3 КТ. Следователно обясненията не са документа, по който работника или служителя получава данни за нарушенията с оглед, на които работодателя иска да го привлече към юридическа отговорност още повече и поради обстоятелството, че правно значение за законосъобразността на уволнението има обстоятелствената част на заповедта, а не съдържанието на обясненията, което може и да не съответства с нея. Въпросът не е съобразен и с разрешенията на въззивния съд по тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно които от посочването в заповедта на допуснати липси не следва, че имуществено отговорните лица са извършили нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос трябва да бъде изведен от правните разрешения на въззивното решение, обусловили изхода на делото. Поради това правен въпрос, който е изведен от субективното становище на страната, в случая касатора не притежава характеристиката на общо основание за допускане на касационно обжалване. Следователно с цитирания по – горе въпрос жалбоподателят не е обосновал приложно поле на общо и допълнително основание за допускане на касационен контрол.
Следващият въпрос е поставен, както следва:
„2. Явява ли се незаконна самата заповед за дисциплинарно уволнение, ако в нея работодателят неправилно е посочил правната квалификация на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание ?”.
И този въпрос, подобно на предходния е въведен по въпрос, на който е даден отговор в практиката по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 304/2011 г. на ВКС, ІV г.о., но който не засяга хипотезата, разгледана от въззивния съд и не произтича от разрешения, обосновани в обжалваното пред настоящата инстанция решение. Спорът по настоящето дело е за липсата на фактическо основание в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, а не за липсата на правно основание, последното свеждащо се до определяне на разпоредбата от КТ, по която се ангажира дисциплинарната отговорност. Следователно не правната квалификация на нарушението е въпросът, по който са развити мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Въпросът за правната квалификация може да възникне само по заповед по чл. 188, т. 3 КТ, в която е изложено фактическо основание за дисциплинарна отговорност на съответния работник или служител, каквато в настоящия случай не е била издадена. Поради това и с позоваването на касационното решение не може да се аргументира отклонение от задължителната съдебна практика. Изложеното дава основание да се приеме, че и с втория въпрос страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Правно несъстоятелен е и довода на касатора, че „СГС неправилно е приел, че посочването в заповедта на разпоредбата на чл. 208 от КТ и солидарната отговорност за установените липси в размер на 10 752.09 лв., всъщност представляват основанието за налагане на дисциплинарното наказание”. Въззивният съд е приел точно обратното, че посочването в заповедта на разпоредбата на чл. 208 КТ е без значение, тъй като делото няма за предмет имуществена отговорност на ищцата. От изложеното следва, че касаторът не е обосновал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по цитирания въпрос, поради формулирането му без оглед на приетите изводи от Софийски градски съд, а освен това се е позовал на решение на ВКС, в което е даден отговор на въпрос, неидентичен с разгледания от въззивния съд.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските, направени в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1836 от 17.03.2014 г. по гр. дело № 16610/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – а състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Г. Г. направените разноски за касационното производство в размер на сумата 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: