О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
гр. София 19.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3291 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. П. А., чрез адв. Н. К. против решение № 74/07.03.2013 г. по в.гр.дело № 1475/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 609/26.10.2012 г. по гр.дело № 1268/22012 г. на Районен съд [населено място]. С последното е прието за установено на осн.чл.194,ал.2,пр.1, вр.чл.193 ГПК, че оспорването на частния документ – обяснение рег. № 93-АВ-396/19.01.2012 г., дадено от В. П. А. до директор Ж.с. Г. О. е недоказано. Със същото решение е отхвърлен иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, предявен от жалбоподателката против Д. п. Н. к. „Ж. и.” [населено място] – П. „Ж. с.Г. О. за признаване на уволнението й, извършено със заповед № IV-7/09.05.2012 г. на директора на ЖП С. Г. О. за незаконно и за неговата отмяна, като неоснователен, отхвърлен е иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на жалбоподателката на длъжността, заемана преди уволнението – „главен счетоводител” на ЖП С. Г. О., отхвърлен е иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за сумата 6618 лв., отхвърлен е иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.4 КТ за извършване на поправка в трудовата й книжка като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. въззивният съд потвърдил решението за уволнението на жалбоподателката, въпреки липсата на доказателства за извършени от нея дисциплинарни нарушения, визирани в чл.187,ал.1,т.3 и т.10 КТ, че няма обосновка на доказателствата, възоснова на които е констатирано неизпълнение на възложената работа и какви са неизпълненията на други трудови задължения, каква е конкретната вина от това в резултат на което да е настъпила конкретна щета, че няма отговор на нито един въпрос, поставен пред въззивния съд на който да е отговорено на какви доказателства й се вменява виновно поведение, довело до присвояване на сумата 13 177.39 лв., още повече че е налице досъдебно производство № 29/2012 г. на РУ”Транспортна полиция” Г. О. срещу неизвестно длъжностно лица, присвоило около 13 000 лв., че решението противоречи на практиката на ВКС – цитирани са следните решения: решение № 401/21.01.2013 г. по гр.дело № 313/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 849/12.01.2011 г. по гр.дело № 40/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 510/11.01.2013 г. по гр.дело № 848/2012 г. на ВКС IV г.о, решение № 192/18.03.2010 г. по гр. дело № 876/2009 г. на ВКС на ВКС IV г.о, решение № 72/12.03.2010 г. по гр.дело № 905/2009 г. на ВКС II г.о., всички постановени по чл.290 ГПК 2. когато липсват доказателства за получено съгласие на Инспекцията по труда съгласно разпоредбите на чл.333,ал.1,т.3 КТ към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, прави ли я същата порочна по смисъла на чл.344,ал.3 КТ, 3. при нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл.187,ал.1,т.3 и т.10 КТ следва ли в заповедта за уволнение да се посочи конкретно време на нарушението, в какво се състои същото и има ли настъпили вредни последици, решени в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решенията, посочени по-горе на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът ДП Н. к.“Ж.и.” [населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2,3 и т.4 КТ за признаване за незаконно уволнението на В. П. А. със заповед № IV-7/09.05.2012 г., издадена на осн.чл.188,т.3 и чл. 330,ал.2,т.6 КТ, издадена от Директора на ЖП С. [населено място] и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението –„главен счетоводител”в поделение Ж. с. Г. О. при ДП Н. к. „Ж. и.” [населено място], за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за сумата 6618 лв., отхвърлен е иска с пр.осн.чл.344, ал.1,т.4 КТ за извършване на поправка в трудовата й книжка като неоснователни.
От фактическа страна съдът е приел, че между страните по делото е имало сключен трудов договор, като жалбоподателката В. А. е заемала длъжността „главен счетоводител” в П. Ж.с. Г. О. при ДП”Н. К. Ж. и.” [населено място]. Със заповед № IV – 7/09.05.2012 г., издадена от директора на ЖП С.Г. О. на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание уволнение – чл.330,ал.2,т.6, вр. чл. 188,т.3 КТ. Основанието за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.3 и т.10 КТ и че същото представлява друго тежко нарушение по чл.190,ал.1,т.7 КТ.
Прието е, че за периода от време от 17.05.2011 г. до 12.07.2011 г. и от 03.09.2011 г. до 30.12.2011 г. е установено извършеното от жалбоподателката дисциплинарно нарушение – неизпълнение на възложената работа, свързано с това, че не е осъществяван контрол относно финансово-счетоводната дисциплина, в резултат на което е допуснато нарушение на финансовата дисциплина, като е констатирано изплащане на парични средства от касата на секцията, чрез документи, които нямат счетоводна и правна обосновка, 2. неспазване на вътрешните правила за реда за съставяне и движение на счетоводните и свързаните с тях документи в ДП”Н.”, касаещи предварителния контрол, който следва да бъде осъществен от главния счетоводител по оперирането с касови разходи, както и неизпълнение на системата на „двойния подпис. Прието е, че извършването на описаните нарушения от жалбоподателката е установено от събраните по делото писмени доказателства, които съдът подробно е обсъдил. Приел е, че извършените нарушения от А. представляват неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред. С оглед на тези съображения е преценил за правилни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение, съответно за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1. Прието е, че с оглед законосъобразността на издадената заповед за дисциплинарното уволнение са неоснователни и предявените искове с пр.оснчл.344,ал.1,т.2, т.3 и т.4 КТ за възстановяване на ищцата В. А. на длъжността, заемана преди уволнението, съответно за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение и за извършване на поправка в трудовата й книжка. С въззивното решение е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени обективно съединените искове от жалбоподателката с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2,3 и т.4 КТ.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката В. А. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в п.1-ви от изложението. Всеки от тях касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт съдът извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящият случай както се посочи доводите на жалбоподателката в п.1-ви не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а представляват основания за неправилност на решението, които следва да се преценяват ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Жалбоподателката е отразила в изложението, че решението на въззивният съд противоречи на съдебната практика на ВКС и са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Тъй като не е формулиран ясно и конкретно правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда е невъзможна преценката за наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК – разрешен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по въпроса, формулиран в п.2-ри от изложението – когато липсват доказателства за получено съгласие от Инспекцията по труда съгласно разпоредбите на чл.333,ал.1,т.3 КТ към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, прави ли я същата порочна по смисъла на чл.344,ал.3 КТ. С въззивното решение съдът не е разрешавал поставения въпрос, поради което същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Както се посочи по-горе с обжалваното решение съдът е приел, че уволнението на жалбоподателката А., извършено със заповед № IV – 7/09.05.2012 г. на Директора на ЖП С. Г.О. е законосъобразно, като е препратил на осн.чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който е обосновал решаващите си правни изводи възоснова на установения факт по делото за поискано и получено от работодателя предварително разрешение от Инспекцията по труда по чл.333,ал.1,т.3 КТ преди да прекрати трудовия договор. Следователно само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос при нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл.187,ал.1,т.3 и т.10 КТ следва ли в заповедта за уволнение да се посочи конкретно време на нарушението, в какво се състои същото и има ли настъпили вредни последици. В цитираните от жалбоподателката решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 401/21.01.2013 г. по гр.дело № 313/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 849/12.01.2011 г. по гр.дело № 40/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 510/11.01.2013 г. по гр.дело № 848/2012 г. на ВКС IV г.о, решение № 192/18.03.2010 г. по гр. дело № 876/2009 г. на ВКС на ВКС IV г.о, решение № 72/12.03.2010 г. по гр.дело № 905/2009 г. на ВКС II г.о. не е дадено разрешение на поставения правен въпрос, за да се направи извода за противоречивото му разрешаване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката В. А..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 74/07.03.2013 г. по в.гр.дело № 1475/2012 г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба вх. 3466/01.04.2013 г., подадена от ищцата В. П. А. от [населено място], [улица], чрез адв. Н. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: