О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1299
София, 23.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1142/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. М. К. от град П., против въззивно решение №178/26.3.2009 г. по гр.д. №769/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено в нарушение на закона и в хипотезата на чл.344, ал.3 КТ, че началникът на РИО не е работодател, че заповедта за уволнение е наложена в условията на висящо административно дело във ВАС, че в заповедта не е посочена дата на извършване на нарушението, че е била при налагане на наказанието в законно установен отпуск и че е бил налице направено т страната отвод на съдията. Приложени са три решения на ВС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация –РИО – Плевен, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. От изложението е видно, че се сочат факти и обстоятелства по спора, както и доводи на касатора относно въззивното решение, което сочи на оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което по естеството си представлява касационни оплаквания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №178/26.3.2009 г. по гр.д. №769/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к.по касационна жалба, вх. №2171/07.5.2009 г., подадена от ищцата М от град П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: