О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1299
С. 30.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 911 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. Д. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 5624 от 1.12.2010г. по в.гр. д.№ 6225 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № ІІІ-80-55 от 1.03.2010г. по гр.д. № 4754/2009г.на Софийски районен съд в обжалваните части относно упражняването на родителските права,издръжката и определената държавна такса и вместо това е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца В., [дата на раждане] и Р.,роден на 5.12.2002г.на майката А. Я. Д.,за бащата П. И. Д. е определен режим на лични отношения с децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя,с преспиване и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 80лв.за всяко едно от децата, считано от 1.12.10г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и са присъдени следващите се такси и разноски.
Не се сочи специално основание за допустимост на подадената касационна жалба по чл.280 ал.1 от ГПК и не се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Изложени са само доводи/включително и в допълнително изложение/ за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт във връзка с преценката на съда относно това на кого следва да бъде предоставено упражняването на родителските права
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е приел,че родителските права по отношение на родените от брака деца следва да се упражняват от майката,защото тя има приоритет по отношение на следните посочени в ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г. критерии –желанието на децата да живеят при майката,нейните финансови възможности, възрастта на децата, факта,че те разполагат с вече създадени им добри битови условия на живот,обстоятелството,че имат установена среда сред близки роднини,към която са привикнали и възможността майката да ползва помощта на своите родители,които живеят в същия двор.Съдът е акцентирал на обстоятелството,че майката на децата се е върнала в България,трайно се е установила и цялостно е поела грижите за децата.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил нито конкретен въпрос,който съставлява общо основание за допустимост,нито се е позовал на някое от специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Единственият въпрос,за който съществува служебно задължение съдът да следи е този за съобразяване на интересите на децата.В случая на него следва да се отговори положително,тъй като въззивният съд е съобразил критериите,установени с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г. и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения – например №802 от 23.03.11г. по гр.д.№ 1783/09г.на ІV г.о., № 712 от 15.02.11г.по гр.д.№ 81/10г.на ІІІ г.о.При преценката си е обсъдил всички съотносими за спора обстоятелства,свързани с възпитателските качества на всеки един от родителите,начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към децата, изразената готовност да живее с тях/не само като заявление,но и като реално предприети действия за това/, обсъдил е с каква помощ разполагат родителите от трети близки до децата лица, съобразил е социалната им среда/включително бит,нрави,условия на живот/, жилищно-битовите условия на всеки един,финансовите възможности,пола и възрастта на децата,включително и изразените от тях предпочитания при кого искат да живеят,като направените правни изводи са съобразно приетите за установени обстоятелства.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5624 от 1.12.2010г. по в.гр. д.№ 6225 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.