О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 11.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 4013/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Т. М. Б. и А. Ц. П., чрез адв. Д. М., срещу определение № 2728/14.08.2017 г. по ч.гр. д. № 4063/2017 г. на Апелативен съд-София, ГО, 2 състав. С него е отменено определение № 20502/07.08.2017 г. по гр.д.№10020/2017 г. на Софийски градски съд,ІІІ-в състав и вместо него е постановено допускане на обезпечение по бъдещи искове, предявими от [фирма] срещу касаторите за заплащане на сумата 51 303,46 лв. общо, представляваща обезщетение за вреди от развален договор за извършване на строително-монтажни работи, сключен на 30.05.2016 г., чрез налагане на запор до размера на вземането, върху банковите сметки на касаторите в подробно изброени търговски банки, при гаранция от 10 000 лв., внесени от молителя по сметка на въззивния съд. Определен е едномесечен срок за предявяване на иска и е разпоредено издаването на обезпечителна заповед.
Касаторите правят оплакване за неправилност на извода, че са налице изискуемите от закона предпоставки за допускане на исканото обезпечение. Твърдят, че бъдещият иск, чието обезпечаване се иска, е недопустим. Между тях и молителя има влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спорът помежду им относно процесния договор от 30.05.2016г. за извършване на строително-монтажни работи, относно обстоятелствата, довели до неговото разваляне и относно страната, която трябва да понесе отговорността от развалянето му. Налице е и частично изпълнение по него. Поради наличието на сила на пресъдено нещо молителят няма право на нов иск, а обезпечение на недопустим иск не следва да се допуска.Твърдят също, че липсва обезпечителна нужда, тъй като молителят има неудовлетворено задължение към касаторите. Искат обжалваното определение да бъде отменено и да бъде оставено без уважение искането.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставят следните процесуалноправни въпроси:
– при преценка за наличието на предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение и при установяване на допустимостта на бъдещия иск, следва ли съдът в обезпечителното производство да следи служебно за спазване на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на бъдещия иск на основание чл. 297, във вр. с чл. 299 ГПК? Задължително ли е влязлото в сила съдебно решение за съда, който допуска обезпечение по бъдещ иск и трябва ли той да го съобрази при постановяване на определение за допускане на обезпечението.
Считат, че обезпечението е допуснато в противоречие с приетото в определение по ч. гр.д.№1854/2008 г., І г.о., според което когато бъдещият иск е недопустим, обезпечение не се допуска. Изтъкват, че съдът следва да следи за наличието на сила на пресъдено нещо, съгласно решение по т.д.№561/2010 г., І т.о., гр.д.№26/2009 г., ІІІ г.о. и гр.д.№2020/2009 г., І г.о., а така също и определения на различни по степен съдилища.
– налице ли е обезпечителна нужда за молителя, след като ответникът има парично вземане срещу него, което е останало изцяло или частично неудовлетворено след получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело и след изтичане на срока по поканата.
Позовава се на решения по ч. гр.д.№5220/2016 г., .ІV г.о. и по ч.т.д. № 918/2017 г., ІІ т.о.,според които обезпечителната нужда се предполага при липса на обстоятелства, които я опровергават.
Ответникът по жалбата [фирма] изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.Твърди, че е предявил иск на основание чл.240 ал.2 ГПК, с който оспорва правата на касаторите по постановеното в тяхна полза неприсъствено решение.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 391 ГПК обезпечение на бъдещ иск се допуска когато същият е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка е подходяща, като преценката за вероятната основателност се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато убедителни доказателства липсват- при представяне на гаранция. Прието е, че предявимите осъдителни искове са допустими и доколкото съществува възможност бъдещите ответници да се разпоредят със средствата по банковите си сметки, то за молителя е налице обезпечителна нужда, която ще се удовлетвори от поисканата обезпечителна мярка. Съобразено е, че представените писмени доказателства не се явяват достатъчно убедителни, за да се допусне исканото обезпечение, но при изразената, макар и с частната жалба, готовност на молителя да предостави гаранция, то същото следва да се допусне при гаранция от 10 000 лв., която сума е съобразена с евентуалните вреди, които ответниците биха претърпели при неоснователност на исковите претенции.
По делото са установени и следните факти:
Първоинстанционният съд е сезиран от ответника по касационната жалба [фирма] /предишно име [фирма]/ с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск. В нея е посочено, че на 30.05.2016 г. е сключил договор с касаторите, които му възложили извършване на строително-монтажни работи. Възложителите не изпълнили свои задължения, което довело до невъзможност и изпълнителя да изпълни своите. Поради това развалил договора с едностранно писмено уведомление от 30.06.2016 г. Посочва, че възложителите му дължат сумата 13 941 лв.,представляваща стойността на реално извършени работи, 10 599,67 лв.-причинени вреди от закупени строителни материали и 26 762,79 лв.- пропуснати ползи поради разваляне на договора, общо 51 303,46 лв. Обезпечителната нужда е обоснована с липсата на активно поведение от страна на възложителите, насочено към изпълнение на задължението. Поискано е обезпечение на бъдещия иск за обезщетяване на причинените вреди и пропуснатите ползи чрез налагане на запор до размер на претендираната сума върху банковите сметки на възложителите във всички банки. На 11.09.2017 г. е постъпила искова молба вх.№116424/11.09.2017 г. на СГС от него срещу касаторите, с която се иска осъждането им да му заплатят посочените суми,както и разноски по изп.производство.
Разгледан е предходен спор между страните по гр.д.№ 44470/ 2016 г. на Софийски районен съд, І г.о., 43 състав, образувано по иск на касаторите срещу изпълнителя [фирма], с твърденията, че са сключили с последния на 30.05.2016 г. договор за изработка на строително-монтажни работи. Развалили го поради недостатъци в изпълнението с уведомление от 18.07.2016 г. Искали са осъждането на изпълнителя да заплати на всеки един от тях на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по 6 690,96 лв. заплатен на отпаднало основание аванс, ведно със законната лихва от 09.08.2016 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД по 54 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума в периода 11.07.2016 г.-08.08.2016 г.; на основание чл.92 ал.1 ЗЗД по 36,96 лв. неустойка по чл.19 ал.3 от договора ; на основание чл.92 ал.1 ЗЗД по 3 350 лв. неустойка по чл.19 ал.4 от договора . Исковете са уважени изцяло с неприсъствено решение съгласно чл.239 ГПК. За събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 20178510401022 на ЧСИ рег.№851. Изпълнителят е подал по него заявление, с което е изразил съгласие за доброволно плащане на сумите. Остава да издължи остатък в общ размер от 283,82 лв.
Ответникът по касационната жалба е предявил срещу касаторите и искова молба вх.№2021367/11.09.2017 г. с правно основание чл.240 ал.2 ГПК, с искане да бъде отменено цитираното по-горе решение, тъй като е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно до този момент и се твърди ,че не се дължат сумите присъдени с неприсъственото решение.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд.
Във връзка с възражението за недопустимост на предявения иск вх.№116424/11.09.2017 г. на СГС поради наличие на сила на пресъдено нещо, създадена с неприсъственото решение относно идентични преюдициални правоотношения, следва да се посочи,че към настоящия момент не може да се направи извод за пълен обективен идентитет , а само за субективен такъв. Дали в резултат на установеното неизпълнение от изпълнителя по договора е преклудирана и възможността той от своя страна да претендира обезщетение за неизпълнение от възложителя /вероятно липса на кредиторско съдействие/, е възможно да се отговори при установяване наличието на общи правопораждащи факти и след преценка относно хронологията на възникването им. Това към настоящия момент не може да бъде сторено.
Не са налице условията за селекция на частната касационна жалба, тъй като поставените от касаторите въпроси не изпълняват изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Двата въпроса не са релевантни, доколкото липсват правни изводи по тях. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК- т.1, поставеният от касатора въпрос трябва да произтича от решаващите изводи на съда по предмета на делото. Той не трябва да е свързан с проблеми, които касаторът счита за важни, но по които не са формирани мотиви,нито да е формулиран общотематично. Що се касае до извършените от въззивния съд процесуални действия, той се е произнесъл положително относно допустимостта на предявения иск, без да обсъжда дали това е негово служебно задължение и дали трябва да го съблюдава, както и дали е задължително влязло в сила съдебно решение.Изводи относно обезпечителната нужда не са формирани в зададената от касаторите хипотеза, която и с оглед изложеното по –горе вече не съществува. При липса на релевантен въпрос касационният съд не дължи произнасяне относно поддържаните допълнителни основания.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2728/14.08.2017 г. по ч.в.гр. д. № 4063/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 – ри състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: