О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
[населено място], 13.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 533 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 във вр. с чл. 307 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Х. Е. от[населено място], общ. Д., чрез пълномощника му адв. Н., срещу определение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, № 156 от 22.10.2010г. постановено по гр.д. №1099/2010г., с което е оставена без разглеждане молбата на Е. Х. Е. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 21.01.2009г. по гр.д. № 162/2008г. на Районен съд Д..
Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като срокът за подаване на молбата за отмяна в хипотезите на чл. 303, ал.1,т.5 и 6 ГПК е три месеца от узнаване на решението, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Сочи, че е научил за решението именно когато е пусната молбата – през юни 2010г., поради което тя не може да е просрочена. Поради това иска отмяна на определението.
Ответниците по молбата Т. Х., Х. А., А. Ч., Е. А. и С. Е. я оспорват. Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. №1099/2010г. на ВКС, Първо гражданско отделение е образувано по молба на Е. Х. Е. за отмяна на влязло в сила решение на Районен съд Д., с което е допусната съдебна делба между него и други съделители на земеделски имоти – ниви в землището на[населено място], останали в наследство от Х. Е. Е.. Молителят поддържа, че не разбира добре български, а пълномощникът му по делото адв. Г. е изразил становище, различно от неговото и не е оспорил предявения иск. Поради това счита, че е бил лишен от възможност да участва активно в делото да изрази действителното си становище.
Атакуваното решение на Районен съд Д. е било обжалвано от молителя и е потвърдено с решение на С. окръжен съд от 16.04.2009т. по гр.д. № 30/2009г. Решението е влязло в сила на 25.02.2010г., когато с определение на Върховния касационен съд, І г.о. е оставено в сила разпореждането на С. окръжен съд от 30.10.2009г. за връщане на подадената от Е. Е. касационна жалба. Молбата за отмяна е подадена на 30.06.2010г.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е приел, че молбата е подадена след изтичане на законния срок, тъй като тримесечният срок по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 25.05.2010г., поради което я е оставил без разглеждане.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е правилно.
Подадената молба за отмяна визира обстоятелства по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, свързани с накърняване правото на участие на молителя в първоинстанционното производство поради това, че упълномощеният от него адвокат не е оспорил иска и изобщо е изразил различно становище от уговореното. Видно, че в производството по въззивното обжалване и обжалването на разпореждането за връщане на касационната жалба молителят Е. не е бил представляван от същия адвокат. Съгласно чл. 305, ал.1, т.5 ГПК в случаите по л.303, ал.1,т.5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. Следва да се отчете, че хипотезата на чл. 303, ал.1,т.5 по принцип визира тежки нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност страната да участва в делото и да се защити. Поради това и за начало на срока е възприето узнаването на решението. В случая с оглед наведените от молителя конкретни фактически основания, обуславящи искането му за отмяна, е видно, че той е узнал за решението на районния съд и го е обжалвал; след това е бил уведомен за решението на въззивния съд лично на 27.04.2009г.; подал е касационна жалба срещу него, която е върната с влязло в сила разпореждане. Поради това е несъмнено, че той е знаел за решението преди влизането му в сила. Затова срокът за отмяна започва да тече с влизане на решението в сила – когато е потвърдено от Върховния касационен съд разпореждането за връщане на касационната жалба – чл. 296, т.2, пр.2 ГПК. Следователно именно този момент – 25.02.2010г. е началото на срока за отмяна. Към момента на подаване на молбата на 30.06.2010г. тримесечният срок безспорно е изтекъл, поради което правилно молбата за отмяна е оставена без разглеждане.
При горните изводи следва да се потвърди обжалваното определение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156 от 22.10.2010г. постановено по гр.д. № 1099/2010г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Е. Х. Е. от[населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 21.01.2009г. по гр.д. № 162/2008г. на Районен съд Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: