О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 02.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело N 62/2009 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК във връзка с § 2, ал. 10 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по молба на “Г” Е. , гр. П., като правоприемник на ЕТ „Г”, гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение от 22.11.2006 г. по в. гр. д. № 1170/2006 г. на Великотърновски окръжен съд, с което, на основание чл. 334 и сл. ГПК /отм./, са отменени извършените от съдeбния изпълнител по изп. д. № 84/2004 г. по описа на СИС при Павликенски районен съд действия – спиране на изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело на основание чл. 182, б. „д” ГПК /отм./, постановено с разпореждане от 15.10.2004 г.
По съображения, подробно изложени първоначално в „частна жалба” вх. № 1* от 09.10.2008 г. и допълнително в „касационна жалба” вх. № 1* от 13.11.2008 г., молителят поддържа, че по отношение на посоченото решение са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК.
Ответникът – ЕТ “А”, гр. Л. не заявява становище по молбата за отмяна.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./ могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 332 и сл. ГПК /отм./ по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 231 ГПК /отм./.
Настоящият случай обаче не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос – налице ли са предпоставките за спиране на изпълнителното производство, предвидени в специалната норма на чл. 329 ГПК /отм./, но не и произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение между страните. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 231 ГПК /отм./.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на “Г” Е. , гр. П., като правоприемник на ЕТ „Г”, гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение от 22.11.2006 г. по в. гр. д. № 1170/2006 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: