3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 06.01.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 924/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Д. и М. К. Д., двамата от гр. Я., против определение № 260 от 16.07.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от същите лица частна жалба срещу разпореждане от 22.06.2010 г. по пр. вх. № 1653/2010 г. на Я. окръжен съд, с което е върната исковата молба с посочения входящ номер поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по предявените искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и за вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното определение, като считат за неправилен извода на въззивния съд, че искането на ищците-продавачи за заплащане на остатъка от уговорената в предварителния договор цена на имота представлява самостоятелен иск наред с предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен и че за него се дължи отделна такса. Именно с този въпрос частните касатори обосновават и допускането на касационното обжалване, като твърдят, че поради липсата на практика по същия е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [заличено наименование на фирма], гр. Я. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането на Я. окръжен съд за връщане на искова молба вх. № 1653 от 26.05.2010 г., въззивната инстанция е приела, че ищците не са изпълнили в срок дадените им с разпореждане от 27.05.2010 г. и надлежно съобщени им чрез техния процесуален пълномощник указания за внасяне на държавна такса по всеки от двата обективно съединени искове, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. При определяне предмета на спора решаващият състав изцяло е споделил становището на първоинстанционния съд, че в случая освен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищците са предявили и друг самостоятелен иск – за заплащане остатъка от цената на процесния имот, за който се дължи отделна държавна такса.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частните касатори процесуалноправен въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С разпореждането от 27.05.2010 г. на ищците са дадени указания за внасяне на държавна такса и по двата иска, които съдът е приел за предявени като самостоятелни: по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – в размер на сумата 4 006.05 лв., а по иска за заплащане на оставащата част от цената на имота – в размер на сумата 34 796 лв. Независимо, че не са оспорвали и не оспорват дължимостта на държавната такса по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищците не са изпълнили указанието за внасянето й. Поради това, разпореждането за връщате на исковата молба по този иск е влязло в сила, т. е. към настоящия момент съдът не е сезиран с такъв иск. Липсата на предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от съществено значение в случая, тъй като то предопределя произнасянето и по искането за заплащане на остатъка от цената на процесния имот. Независимо дали ще бъде определено като част от предмета на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или като самостоятелен осъдителен иск, с оглед условията на предварителния договор, това искане не може да бъде уважено без същият да е обявен за окончателен. Следователно, изходът на делото по акцесорното искане за плащане на сумата 444 772 евро не е обусловен от решаването на поставения от частните касатори въпрос дали това искане представлява отделен иск, а от връщането на исковата молба по главния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в този случай не се налага произнасяне налице ли е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 260 от 16.07.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: