4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
С., 10.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 732/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, подадени от [фирма] със седалище в [населено място].
С частна жалба вх. № 4844/22.07.2011 г. дружеството – частен жалбоподател е обжалвало определение № 342 от 13.06.2011 г., постановено по ч. т. д. № 231/2011 г. на Шуменски окръжен съд. С посоченото определение са оставени без разглеждане подадените от [фирма] частни жалби срещу разпореждане на Шуменски районен съд по ч. т. д. № 1956/2009 г. за издаване на изпълнителен лист от 09.06.2010 г. за сумата 782.33 лв., законни лихви върху нея от 02.06.2009 г. до окончателното плащане и обезщетение за забава в размер на 3.99 лв., предмет на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и за сумата 312.33 лв. – разноски за производството по чл.410 ГПК, като е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради несъответствие със закона на извършената от въззивния съд преценка за необжалваемост на разпореждането за издаване на изпълнителен лист при предпоставките на чл.416 ГПК. Като излага и съображения за неправилност на самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист, частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на Шуменски окръжен съд за разглеждане по същество на частната жалба.
Предмет на обжалване с частна жалба вх. № 5389/22.08.2011 г. е определение № 407 от 25.07.2011 г. по ч. т. д. № 231/2011 г., с което Шуменски окръжен съд е допълнил определение № 342 от 13.06.2011 г. по реда на чл.248 ГПК, осъждайки частния жалбоподател да заплати на насрещната страна – [фирма], разноски във формата на адвокатско възнаграждение за производството по в. ч. т. д. № 231/2011 г. в размер на сумата 500 лв. Частната жалба съдържа искане за отмяна на определението поради незаконосъобразността му вследствие прекомерност на присъденото възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопустимост на частните жалби поради отсъствие на предпоставките по чл.274, ал.4 ГПК и чл.280 ГПК, алтернативно – за тяхната неоснователност поради правилността на обжалваните съдебни актове.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
По допустимостта на частните жалби :
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводите на ответника за недопустимост на жалбите са неоснователни, тъй като редът за обжалване на атакуваните определения е този по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и възможността за обжалване не е обусловена от наличие на предвидените в чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.1 ГПК критерии за касационно обжалване.
По основателността на частните жалби :
Частната жалба срещу определение № 342 от 13.06.2011 г. по ч. т. д. № 231/2011 г. на Шуменски окръжен съд е основателна.
За да остави без разглеждане двете частни жалби на [фирма] срещу разпореждането на Шуменски районен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съдебно решение по чл.422 ГПК, и да прекрати образуваното по повод на жалбите въззивно производство, съставът на Шуменски окръжен съд е приел, че жалбите са недопустими поради отсъствие на предвидена в закона възможност за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 ГПК.
Определението е неправилно.
Процесуалното право на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист произтича от разпоредбата на чл.407 ГПК. Посочената разпоредба е обща и урежда възможността за обжалване на всички актове, с които е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на подлежащи на принудително изпълнение съдебни актове от кръга на изброените в чл.404, т.1 – т.3 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение е посочена изрично в чл.404, т.1 ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл.405 ГПК при условие, че са налице предвидените в чл.406 ГПК предпоставки. Съпоставянето на разпоредбата на чл.407 ГПК с тази на чл.404, т.1 ГПК обосновава категоричен извод, че уреденият в чл.407 ГПК способ за обжалване е приложим на общо основание и спрямо разпореждането, с което съдът постановява издаване на изпълнителен лист при условията на чл.416 ГПК, след като констатира, че заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила и подлежи на принудително изпълнение.
С подадените пред Шуменски окръжен съд частни жалба дружеството – частен жалбоподател е упражнило признатото в чл.407 ГПК право на жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл.410 ГПК за изпълнение на паричното задължение, признато за съществуващо с влязлото в сила съдебно решение по чл.422 ГПК. Като е отказал да разгледа жалбите по същество, въпреки произтичащата от чл.407 във вр. с чл.404, т.1 ГПК тяхна процесуална допустимост, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия въззивен съд за разглеждане и произнасяне по същество на подадените от [фирма] частни жалби срещу разпореждането по ч. т. д. № 1956/2009 г. на Шуменски районен съд за издаване на изпълнителен лист от 09.06.2010 г.
Доводите на частния жалбоподател за отсъствие на предпоставки за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.416 ГПК са релевантни за основателността на частните жалби срещу разпореждането по чл.407 ГПК, не и за тяхната допустимост, поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство.
Отговорността на страните за разноски по чл.78 ГПК е функционално обусловена от изхода на производството, по повод на което са извършени разноските. С определението, предмет на обжалване с частна жалба вх. № 5389/22.08.2011 г., въззивният съд е присъдил по реда на чл.248 ГПК разноски на ответника в частното производство [фирма], приемайки, че същият има право на разноски с оглед прекратяването на делото поради недопустимост на сезиращите частни жалби. Предвид отмяната на прекратителното определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на отмяна подлежи и определението по чл.248 ГПК за разноските. Въззивният съд следва да се произнесе по отговорността на страните за разноски в зависимост от резултата от обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист като разгледа и възражението на настоящия частен жалбоподател за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 342 от 13.06.2011 г. и определение № 407 от 25.07.2011 г., постановени по в. ч. т. д. № 231/2011 г. на Шуменски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за разглеждане по същество на подадените от [фирма] частни жалби с вх. № 5931/24.03.2011 г. и вх. № 6031/25.03.2011 г. срещу разпореждане на Шуменски районен съд по ч. т. д. № 1956/2009 г. за издаване на изпълнителен лист от 09.06.2010 г. и за произнасяне по отговорността на страните за разноски в производството по обжалване на посоченото разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :