ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№13
С., 06.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цанева ч.гр. д. № 533 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 81 от 31.03.2010 г. по ч.гр.д. № 154/2010 г. на Пернишки окръжен съд е потвърдено определение № 5 от 06.01.2010 г на Радомирски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 1113/2009 г.
Срещу определението на Пернишки окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 2302 от 21.04.2010 г., подадена от Н. К. К. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения иск е в противоречие с чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Р. България. Изложени са и оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.З, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1113/2009 г. на Радомирски районен съд е образувано по искова молба, с която Н. К. К. от гр.
С. е предявила против И. К. М., З. К. М., Ц. П. М., В. К. Р. и Ш. К. П., всички от [населено място], обективно и субективно съединени искове за прогласяване недействителност на нотариални актове №91 от 2005 г. и № 132/1992 г. на нотариус с район на действие Радомирски районен съд. В исковата молба се твърди, че в нотариалните актове ответниците са били признати са собственици по давностно владение на недвижими имоти в землището на [населено място], Р. община, без да е съобразено правото на собственост на ищцата по наследство от общия на страните наследодател К. В. М.. С определение от 09.12.2009 г., съдът е оставил производството по делото без движение с указание ищцата да уточни обстоятелствата, на които основава иска си, в т.ч. да уточни претендира ли установяване на правото и на собственост или други вещни права върху имотите, предмет на обстоятелствена проверка по нот. актове № 91 от 2005 г. и № 132/1992 г. С молба от 20.12.2009 г., ищцата е уточнила, че претенцията и за прогласяване на недействителност на нотариалните актове се основава на неверността на отразените в тях обстоятелства – неизтекъл срок за придобиване на имотите по давност, както и на незачитане на частта и от наследството от общия наследодател К. В. М.. С определение № 5 от 06.01.2010 г. съдът е прекратил производството по делото като недопустимо.
Определение № 5 от 06.01.2010 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 1113/2009 г. е потвърдено с определение № 81 от 31.03.2010 г. по ч.гр.д. № 154/2010 г. на Пернишки окръжен съд. Въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожност на констативни нотариални актове е недопустим; че констативните актове могат да бъдат отменени по реда на чл. 537, ал.2 ГПК по повод правен спор за вещно право, но не и в самостоятелно производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Д., че разрешеният в определението процесуалноправен въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата е неоснователен. В съответствие с утвърдената практика, въззивният съд е приел, че предявените искове за установяване неистинност на констатациите по н.а. № 91 от 2005 г. и № 132/1992 г. на нотариус с район на действие Радомирски районен съд са недопустими; че предмет на иска не е установяване съществуването или несъществуването на правоотношение или право (чл. 124, ал.1 ГПК), нито истинността или неистинността на документ (чл. 124, ал. 4 ГПК), а претенция за оборване на констатациите по нотариални актове за обстоятелствена проверка, издадени по реда на чл. 483, ал.2 ГПК (отм.); че тези нотариални актове нямат прехвърлително
действие, а са само оборимо доказателство за правото на собственост на титуляра им, поради което оспорването на констатациите по акта може да бъде извършено винаги в рамките на спора за собственост на имота, а при установяване на права, различни от удостоверените, актовете подлежат на отмяна или изменяване на основание чл. 537, ал.2 ГПК (чл. 431 ал.2 ГПК отм.); че защитата по чл. 537, ал.2 ГПК намира приложение само като последица от уважаването на вещен иск – предмет на тази защита не е нотариалният акт, с който се констатират правата на собственост, а накърненото право на собственост, поради което самостоятелното му предявяване е недопустимо,
Соченият в касационната жалба текст от Конституцията на Р. България ( чл. 31, ал. 4, съгласно който не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието) няма отношение към изхода на делото и разрешеният процесуален въпрос, поради което въведените в тази връзка доводи не следва да бъдат обсъждани.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 81 от 31.03.2010 г. по ч.гр.д. № 154/2010 г. на Пернишки окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: