О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 07.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1332 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Б. А. Р., чрез процесуалния представител адв. А. С. срещу решение № 2865/26.04.2012 г. по гр.д.№10075/2011 г. на Софийски градски съд, І бр. въззивен състав.
Ответницата по касационната жалба Б. П. Л.,чрез процесуалния си представител адв.С. Б. в писмен отговор оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решение № ІІІ-81-267/18.03.2011 г. по гр.д.№11891/2009 г.,ІІІ г.о., 81 състав на Софийски районен съд , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за заместващо съгласие на майката Б. П. Л. за издаване на задграничен паспорт на детето А. Б. Р. извън страната, само с бащата, съобразно определения режим на виждане всяка първа и трета съобта и неделя от месеца, 25 дни през лятото, 5 дни по време на коледните или новогодишните празници и през година пет дни по време на великденските празници.В. съд е изразил становище,че не е в интерес на детето режимът на виждане с бащата да се провежда извън страната, както и че липсва конкретно доказан интерес от напускане на страната по конкретен повод и дестинация.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните материалноправни въпроси, съответно уточнени от съда: какъв е ефектът на влязло в сила съдебно решение и какво е значението на решаващите му мотиви;какви са пределите на силата на пресъдено нещо;при какви предпоставки може да се даде разрешение на дете за пътуване в чужбина; в интерес на детето ли е да пътува в чужбина с образователна, културна и развлекателна цел;какви са правата на родителя, на когото не са предоставени родителските права;възможно ли е в действителност този родител да получи разрешение за конкретно пътуване с оглед времетраенето на триинстанционното производство; когато родителят желае детето да пътува с него в чужбина на екскурзия, в какво се изразява разрезът с интересите на детето .Счита,че решението е постановено в противоречие с решение № 418/17.07.2009 г. по гр.д.№1091/2008 г.,на ВКС І г.о., с което е решен окончателно предходен спор между страните и решение №32/28.01.2011 г. по гр.д.№170/2010 г. на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Цитирани са решения на СРС, за които няма данни,че са влезли в сила, както и определения на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК, които не формират сила на пресъдено нещо.Счита,че е налице касационно основание и по чл.280ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.По въпроса за даване на разрешение за неограничено пътуване на дете извън страната,без съгласие на един от родителите е даден отговор с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК №446 по гр.д.№4549/2008 , ІІІ г.о.,решение № 982/15.03.2010 г. по гр.д.№900/ 2009 г.ІV г.о., решение № 697/01.11.2010 г. по гр.д.№1052/2010 г. ,ІV г.о.,решение №32/28.01.2011 г по гр.д.№170/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.Според тях не е в интерес на детето при разногласие между родителите да бъде извеждано в чужбина неограничено по време и дестинация по усмотрение само на единия от тях. Когато е в интерес на детето за определен период от време може да бъде дадено разрешение то да бъде извеждано в определена държава или държави, чийто кръг е определяем.Решението на въззивния съд е съобразено с така формираната задължителна съдебна практика.Искането на жалбоподателя детето да пътува в чужбина при реализирането на определения режим на виждания с него е всъщност вариант на искане за неограничено пътуване извън страната.То трябва да бъде съобразено с режима на виждания, но не и да го покрива в целия му обем.Само при конкретизираност на искането съдът има възможност да упражни контрол за спазване интересите на детето.
Останалите въпроси се отнасят до фактическите изводи на съда и правилността на обжалваното решение и съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1 не могат да бъдат допуснати до касационно разглеждане.Като общи основания за неправилност на въззивното решение те могат да бъдат обсъждани при разглеждане на касационната жалба по същество, след евентуално допускане на касация.
Съгласно т. 4 от цитираното ТР правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени Липсва аргументация за наличие на касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при някоя от посочените предпоставки.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2865/26.04.2012 г. по гр.д.№10075/2011 г. на Софийски градски съд, І бр. въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: