4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 09.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5695 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 198 от 15.04.2013 година по гр.д. № 41/2013 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 1222 от 04.08.2010 г. по гр.д. № 3368/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от И. Г. К. и А. Ж. Х., двамата от [населено място] против Н., [населено място], осъдена да заплати обезщетение на всеки един в размер на по 80000 лева. Исковете за разликата до предявения им размер от 100000 лева, както и обратния иск, предявен от Н., [населено място] против [фирма] за сумата 160000 лева са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че ищците са родители на детето Г. И. К., родено на 21.01.2001 г., починало на 23.09.2007 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие. Прието е, че автопроизшествието на 23.09.2007 г. на пътя от [населено място] към [населено място] през [населено място], настъпило около 11,30 ч. на 23.09.2007 г. е резултат от необозначена неравност на пътното платно за движение, изразяваща се в липса на асфалтово покритие, причинило загуба на страничната устойчивост на преминаващия автомобил, управляван от ищеца И. К.. Поради последвалото странично плъзгане, лекият автомобил е излязъл от платното за движение и се е преобърнал, при което пътуващото на предната седалка дете на водача е получило тежка травма в основата на черепа и шийните прешлени, причинила незабавната му смърт. Водачът на превозното средство не е имал възможност да забележи неравността от разстрояние по-голямо от дължината на опасната зона, за да предприеме спиране, нито да я избегне чрез маневра, тъй като тя е обхващала цялата ширина на платното за движение. Ищците са понесли загубата на шестгодишното си дете изключително трудно, били са в състояние на силна депресия, продължила месеци и наложила психиатрична помощ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди са основателни – поддържането на републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение и осъществяването на дейностите по ремонта им с необходимата маркировка и сигнализация е дейност, осъществявана от ответника Н., която като възложител на работата по ремонтите отговаря за вредите, причинени при и по повод изпълнение на работата, а липсата на обозначеност на пътното платно за извършвания ремонт и съществуваща неравност на пътя са причина за настъпване на автотраспортното произшествие, съответно за смъртта на детето Г. И. К., поради което ответникът дължи обезщетение за настъпилите за ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на детето им. Съдът е определил обезщетението на ищцата А. Ж. Х. в размер на 80000 лева, изхождайки от силата на претърпяното от нея страдание от рязката и взезапна загуба на малкото и дете, довела до невъзможност да организира дните си и да извършва обичайките ежедневни дейности и причинила и огромна травма за целия и бъдещ живот, отхвърляйки иска до предявения му размер от 100000 лева. Съдът е приел, че претърпените от бащата болки и страдания с оглед неотшумелите емоционален и психически дискомфорт, вътрешна напрегнатост, безпокойство, тревога и депресивни изживявания са в размер не по-малък от 1000000 лева (с оглед предявения петитум), което обезщетение е намалил до размер на 80000 лева, изхождайки от доказателствата, сочещи за съпричиняване на вредата, поради управление на лекия автомобил с детето си на предното място до водача и без осигурена специална детска седалка. Предявеният от ответника Н. против [фирма] обратен иск е отхвърлен като неоснователен предвид липсата на доказателства, че на дружеството е бил възложен конкретният ремонт на пътя от [населено място] към [населено място] през [населено място], вкл. задължението да се обозначи със съответни знаци неравността на пътя, изразяваща се в липса на асфалтово покритие.
В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, постъпила от А. „П. инфраструктура” се поддържа, че въпросите следва ли съпричиняването от действия на увреденото лице да се определя в рамките на процесуално допустимите възможности за това и следва ли съдът да изложи мотиви защо възприема изводите на експертите по приети по делото заключения, както и защо не приема за основателни направените от страните възражения по заключенията са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване на решението в частта му по обратния иск по въпроса относно „правилното прилагане на действащата нормативна уредба” и „приложението на нормативни актове, които не са действали през относимия за делото период”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният обратен иск, тъй като изложението на касатора не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответниците И. Г. К. и А. Ж. Х. оспорват касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът следва ли съпричиняването от действия на увреденото лице да се определя в рамките на процесуално допустимите възможности за това не е обуславящ изходът на делото, тъй като възражението за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на ищеца К. е разгледано от въззивния съд при съобразяване на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по въпроса за съпричиняването въз основа на своевременно заявено от ответника възражение, обсъждайки относимите към спорния въпрос доказателства и е определил възнаграждение в рамките на заявения от ищеца петитум, съобразявайки влязлото в сила първоинстанционно решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 80000 и 100000 лева, т.е. присъдил е обезщетение от 80000 лева при отчитане на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът следва ли съдът да изложи мотиви защо възприема изводите на експертите по приети по делото заключения, както и защо не приема за основателни направените от страните възражения по заключенията. Съдът е възприел изцяло заключението на съдебно-психиатричната експертиза относно психическото състояние на ищеца К. след автопроизшествието, приемайки заключението за обективно и компетентно отговарящо на поставените въпроси и не е обсъждал в тази връзка доводи на ответника, тъй като такива не са били заявени – ответникът не е оспорил експертизата, нито е имал въпроси към вещото лице при приемане на заключението в съдебно заседание на 20.04.2010 година. Повдигнатият въпрос не е обуславящ изхода на делото и по отношение възприетите изводи на съда относно механизма и причините за автопроизшествието и съпричиняването на вредата от страна на ищеца И. К. – в мотивите към въззивното решение са обсъдени всички приети автотехнически експертизи, ведно с показанията на разпитаните свидетели и са формирани собствени изводи въз основа на установените факти, съпоставени с правилата на Закона за движение по пътищата и задълженията на ответника А. „П. инфраструктура” съобразно Закона за пътищата.
Доводите за допускане на касационно обжалване на решението в частта му по обратния иск по въпроса относно „правилното прилагане на действащата нормативна уредба” и „приложението на нормативни актове, които не са действували през относимия за делото период” не следва да бъдат разглеждани. Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото е основание за недопускане на касационно обжалване – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС. Изведените от касатора въпроси нямат връзка с решаващите изводи на съда, нито могат да бъдат уточнени и при съпоставка с обстоятелствената част на изложението, съдържащо общи оплаквания срещу въззивното решение, без конкретен въпрос и без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд е в противоречие с практика на Върховния касационен съд, налице ли е противоречива практика на съдилищата и по кой въпрос или разрешен ли е правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 15.04.2013 година по гр.д. № 41/2013 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: