О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
ГР. София, 18.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 16 март през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №141/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД, вр. с чл.274, ал.1,т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. срещу въззивното определение на Пловдивски апелативен съд /АС/ по ч.гр.д. №1036/08 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 от ЗОПДИППД против касатора и неговата майка Д чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – масивна сграда със застроена площ от 100 кв.м. в гр. Х., описана по делото и в определението, без източното жилище на първия етаж с принадлежащото му складово помещение, собственост на касатора. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба К. я оспрова като неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване в изрично посочен от закона случай въззивно определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: за да допусне исканото обезпечение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за това – срещу майката на касатора Д. А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.6, вр. с ал.2 от НК, посочено в чл.3, ал.1, т.21 от ЗОПДИППД. Инкриминираният период е 1.07.04 г. – 6.12.04 г. Срещу нея е образувано и производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода 1995-2005 г..становено е, че през проверявания период Д. А. и съпругът й А. А. придобили в СИО възбранената сграда / която е имущество със значителна стойност по см. на чл.3, ал.3 от закона/ и с нот. акт №93/1.03.05 г. я дарили на сина си – касатора. Прехвърлено е имущество – бездялова съпружеска общност, затова доводите на касатора, за определен дял /1/2 ид.ч./ на баща му Ав. А. от него, който не се засяга от закона е неоснователен
На осн. чл.4 от ЗОПДИППД се отнема придобитото от лица, за които са налице основанията по чл.3 от закона, през проверявания период имущество на значителна стойност, за придобиването на което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
На осн. чл.8, ал.1 от закона подлежи на отнемане и имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, роднини по права /както е в случая/ и съребрена линия и по сватовство, когато те са знаели, че е придобито от престъпна дейност. В ал.2 е установена оборима презумпция за знание.
При данните по делото за придобиване на имуществото със значителна стойност през проверявания период от лице по чл.3 от закона и за прехвърлянето му на роднина по права линия – хипотези, обхванати от закона, според посоченото по –горе – обезпечението е допуснато законосъобразно. Посочените формални предпоставки за предположението по чл.4 от закона са достатъчни за обезпечаване на бъдещия иск с исканата мярка. Доводите на касатора, че придобиването на имуществото не е свързано с престъпната дейност по чл.3 от закона, а има законен източник, са такива по съществото на спора за отнемането му; те следва да се изложат и установят в хода на производството по иска.
В искането за налагане на обезпечителната мярка и приложенията към него имотът е описан в достатъчна за индивидуализацията му степен; отчетена е и забраната по чл.23, ал.7 от ЗОПДИППД, вр. с чл.444 от ГПК, като възбрана не е поискана и съответно – не е наложена върху едно от обособените според експертното заключение жилища в сградата.
Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. №1036/08 г. от 19.01.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: