О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София 04.02.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5262/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Р., приподписана от адв. П. К., против решение № 795 от 05.02.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 10232/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отмено изцяло решение № III-117-130 от 08.05.2014г., постановено по гр.д. № 1748/2014 г. на Софийски районен съд и вместо него е отхвърлен искът с правно основание чл. 127а СК, предявен от И. С. Р. срещу Н. Й. М. за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето му Д. Н. М. извън територията на Република България, придружавано от майката до САЩ, И., страните членки на ЕС, Х., М. и С. без ограничение броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, както и за издаване на паспорт за детето по реда на ЗБЛД и И. С. Р. е осъдена да заплати сторените разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства и най-добрия интерес на детето.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните формулирани въпроси: 1/ Отказът на единия родител да даде съгласието си детето да напуска пределите на РБ, дори и в случаи когато се касае за здравословен проблем, представлява ли основание за оставяне молбата за заместващо съгласие без уважение или ограничаване а пътуванията или преценката се прави най-вече въз основа на най-добрия интерес на детето; 2/ При предявен иск по чл. 127а СК, липсата на подписана от единия родител декларация за пътуване на детето в чужбина с другия родител, относима ли е към основателността на претенцията; 3/ Достатъчно ли е за установяване на правния интерес от предявяване на иска по чл. 127а СК фактическото твърдение в исковата молба, че между страните липсва съгласие и има спор по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина.
В срокът по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. Й. М., чрез процесуалния си представител адв. Л. С., е подал писмен отговор. Излага съображения, че не следва да бъде допускано касационно обжалване по подадената жалбата, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по предявения иск с правно основание чл. 127а СК във вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и е отменил първоинстанционното решение, с което е било разрешено на майката И. С. Р. сама лично и без съгласието на бащата Н. Й. М. да се снабди с необходимите документи за детето им Д. Н. М., както и да го извежда извън страната със задължение да го връща, извън дните предназначени за личен контакт с бащата. За да се произнесе въззивният съд е препратил към установената фактическа обстановка от първоинтснционния съд по реда на чл. 272 ГПК, но е направил различни правни изводи. Приел е, че не е установено разногласие между родителите досежно пътуванията на детето извън страната, целта им и тяхната наложителност. Взел е предвид, че разногласието относно лечението на детето във връзка с констатирания здравословен проблем, както и трудностите, съпътстващи даването на съгласие за пътуване извън страната на детето, липсата на контакти между майката и бащата, както и липсата на постоянен интерес от страна на бащата по отношение на контактите с малолетния по същество не представляват спор между родители по смисъла на чл. 127а СК. Съдът е отчел правото на свободно придвижване на детето, включително и пътуване в чужбина, но е посочил, че това право не може да бъде упражнено от детето само или със съгласието само на единия родител. Посочено е, предвид трайната съдебна практика, че при нужда и установен интерес на детето да пътува в чужбина, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничени пътувания през определен период от време до определени държави, като интересът на детето следва да бъде преценяван във всеки отделен случай. Изрично е посочено, че разрешаването на ненавършило пълнолетие дете неограничено пътуване в чужбина представлява недопустимо разширяване правомощията на родителя, упражняващ родителските права, тъй като този родител не може да взема самостоятелно решения, за които се изисква съгласието и на двамата родители, включително и решение за снабдяване на детето с документи за пътуване извън страната и осъществяването на такива пътувания. При постановяване на решението съдът е посочил, че не са установени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от осъществяване на исканите пътувания, а принципното разрешение детето да пътува извън страната само по преценка на майката противоречи на висшите му интереси и изключва възможността съдът да осъществи преценка на конкретните обстоятелства.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият поставен въпрос не се отнася до правно разрешение на въззивния съд, тъй като съдът не е установил да е налице конкретен отказ от единия родител да даде съгласие детето да напуска страната, следователно не е установил спор между родители по смисъла на чл. 127а СК. Това е обусловило и изводът му за липса на основание за водене на иска.Освен това по така формулирания въпрос съдът въобще не се е произнасял. Вторият въпрос също е общ и абстрактен и не се отнася до правните изводи, формирали решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Съдът изрично е посочил, че не може да бъде извършена преценка, отнасяща се до висшия интерес на детето без да са посочени конкретни параметри на пътуването и времеви период. Що се отнася до третия въпрос, съдът е приел, че липсва спор между родителите относно пътуването на детето в чужбина, респективно не е придал правно значение на твърденията в исковата молба. Този извод обаче не е довел до крайно разрешение за недопустимост на иска, а съдът е разгледал претенцията и се произнесъл по нейната основателност. Следователно въпросът относно правния интерес за водене на делото като процесуална предпоставка за допустимост на иска също не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Следователно не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване. С оглед диспозитивното начало, регламентирано в чл. 6 ГПК, непосочването на правния въпрос за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че не е налице и претендираното специално основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Същото само бланкетно е посочено, а в изложението се съдържат единствено съображенията, обуславящи касационните основания, въведени в подадената жалба. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по приложимата правна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато уредбата е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази норма практика на ВКС се нужда от коригиране с оглед обществените отношения. По приложението на разпоредбата на СК, касаеща разногласията между родители на деца в чужбина има трайна и непротиворечива задължителна за долните съдилища практика на ВКС, обективирана в Решение № 446/30.VІ.2010 г. на ІV г.о. по гр.д.№ 4549/2008 г на ВКС;. Решение № 697/1.ХІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 1052/2010 г. на ІV г.о. на ВКС;, Решение № 669/26.ХІ.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 1623/2009 г., която е съобразена от въззивния съд, а отделно не е налице нужда за осъвременяването й. В цитираните съдебни решения е възприето е, че разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите-членки на Европейския съюз), или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява за всеки конкретен случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 795 от 05.02.2015г., постановено по възз. гр. д. № 10232/2015г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: