2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София, 11.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 25.07.2012 год., постановено по гр.дело № 1368/2008 год. по описа на ІV-А състав, с което е оставено в сила решение № 124 от 03.12.2007 год. по гр.дело № 10426/2005 год. на Софийския районен съд, 47-ми състав за осъждане [фирма], регистрирано по ф.дело №…./…. год. по описа на СГС със седалище и адрес на управление [населено място], район В., [улица] да предаде на [фирма]/в ликвидация/ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] владението на недвижим имот, представляващ парцел …, кв…. по плана на Н.”С.”, одобрен със заповед № РД …./…. год., целия с площ от 480 кв.м., находящ се в [населено място], район В., [улица] при граници: [улица], п.ХІ, п.ІХ, заедно с построените в него работилница с площ от 498 кв.м. и две гаражни клетки със застроена кубатура от 204 куб.м., на основание чл.108 от ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът [фирма], представляван от адвокат Б. Б., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като по т.1 – първото основание са формулирани следните въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд:
Процесуалноправен въпрос:
1. „Може ли районен съд като първа инстанция и окръжен съд като въззивна инстанция в производство по иск по чл.108 ЗС да се произнасят в мотивите на постановените от тях решения по реда на инцидентния контрол за действителност на актовете, при релевирани доводи и/или/ възражения за нищожност на вписан в Търговския регистър апорт в капитала на новоучредено дружество, при положение, че искове по чл.431, ал.2 във връзка с чл.498 от ГПК/отм./ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, съответно искове по чл.97, ал.1 или ал.3 от ГПК/отм./, по чл.71 от ТЗ /за защита на членствени права/ и чл.74 от ТЗ /за отмяна решение на общо събрание, в случая-на акт на еднолично упражняващия правата на държавата министър по отношение на еднолично акционерно дружество с държавно имущество/ изобщо не са завеждани”;
Материалноправен въпрос:
2. „Настъпва ли вещно-прехвърлителен ефект по отношение на апортирания имот с факта на вписването на апорта в Търговския регистър”;
3. „Признаването по исков ред на несъществуване на вписано обстоятелство по смисъла на чл.498, ал.3 ГПК/отм./ в случая-липса на изричен акт на министъра на ЗХП за извършване на апорт ще доведе ли до автоматично връщане на апортираното имущество в патримониума на апортиращото дружество и уважаването на такъв иск може ли да има за последица недействителност на новоучреденото дружество, при положение, че е налице специален ред за прогласяване недействителността на учредяването на търговското дружество и ограничителен характер на нормата на чл.70 от ТЗ”;
4. „При опорочена форма на валидност на определен акт, който въпреки това е вписан в Търговския регистър като апорт на недвижим имот /което вписване има вещнопрехвърлителен ефект по отношение на имота/, може ли да се приеме, че приобретателят по тази сделка с транслативен ефект е добросъвестен, ако не е знаел за наличието на недостатъка при извършването на акта, а сделката/апорта/все пак е в предписаната от закона форма, макар и с недостатъци”.
Поддържа, че правилното решаване на случая е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като формулира следните въпроси:
Материалноправни въпроси:
1. „Може ли да се приеме, че с последващ акт на компетентен министър /Заповед № РД …./…… год. на министъра на промишлеността/, с който прекратяване на участието на [фирма] в смесеното дружество [фирма] и е разпоредено прехвърляне на дяловете /материализиращи апортираното по-рано недвижимо имущество/ е извършено потвърждение на извършения през 1997 г. апорт при условията на чл.42, ал.2 ЗЗД, дори ако се приеме, че апортът е извършен без изричен акт на предходния ресорен министър”;
2. „Може ли да се приеме, че новоучредено юридическо лице-търговско дружество, е добросъвестно при положение, че при учредяването му единият от съдружниците е допуснал опорочаване на предписаната от закона форма при извършване на апорта за учредяването му, а другият съдружник не е знаел за допускането на този порок с оглед разпоредбите на чл.493, ал.1 и ал.2 от ГПК/отм./;
3. „Задължително ли е издаването на изричен акт от страна на компетентния министър /решение, заповед и др./ за извършване на разпореждане с недвижим имот на еднолично акционерно дружество с държавно имущество, когато този недвижим имот не представлява „значителна част” от предприятието по смисъла на чл.15, т.10 от ПРУПСД или за прехвърлянето на този имот /чрез апорт в друго дружество/ е достатъчно принципното му съгласие, изразено в случая чрез одобряване на Решение № 13 от 16.05.1997 год. на колегиума на М. или дори и това съгласие не е необходимо”.
От ответника по касация [фирма] след допусната промяна в наименованието в с.з. на 07.12.2009 год. от въззивния съд е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено от акта за държавна собственост, издаден на основание чл.148, ал.1 ППЗДС, че процесният имот е включен в капитала на [фирма] на основание решение № 108 на М. на 06.12.1990 год. Взето е предвид, че в случая е приложим чл.1, т.1 от ПМС 201/1993 год., съгласно който при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго, която разпоредба е възпроизведена и в чл.17а З./отм./. След анализ на приетите доказателства е направен извод, че имотът е включен в активите на дружеството [фирма] и за това е придобит в собственост като дълготраен материален актив. Отчетено е, че с апортиране на имущество от [фирма] в Едноличен търговец (ЕТ)”Р.” е извършено разпореждане с имущество, включено в капитала му без санкция на собственика-държавата тъй като липсва разрешение от страна на отрасловия министър на земеделието, а решение № 13 от заседание на колегиума на М. от 06.05.1997 год. не съставлява такова разрешение за извършване на разпореждането – в него не е индивидуализирано кои обекти от имуществото на [фирма] следва да бъдат апортирани при образуване на смесени дружества, при което докладната записка на заместник-министрите не може да замести разрешение на министър. Взето е предвид, че няма заповед на министъра на земеделието, по силата на която да е разрешено/одобрено/ извършването на апорт от [фирма] в [фирма] с оглед образуването на смесено дружество, а заповед № РД …/… год. на министъра на промишлеността, с която се разрешава прекратяване на участието на [фирма] в [фирма] както и извършването на продажба на 29 дяла от регистрирания капитал на същото О., не е на отрасловия министър на земеделието, поради което не е осъществен фактическият състав за разпореждане с имущество, включено в активите на Е. с държавно участие и апортът не е породил правните си последици, т.е. имуществото не е напускало патримониума на ищеца за това се легитимира като собственик на процесния имот. Безспорно ответникът упражнява фактическа власт върху имота без правно основание, поради което искът за ревандикация на основание чл.108 ЗС е приет за доказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Представените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка и са неотносими към спора:
ППВС № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. е свързано с приложението на чл.70, ал.1 от ЗС при друг процесуален ред;
ТР № 1 от 06.12.2002 год. по т.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС е свързано с приложението на чл.71, чл.74, чл.75, чл.197, ал.3, чл.216 от ТЗ, чл.431, ал.2 и чл.498 ГПК/отм./-охранително производство по вписването;
Решение № 5 от 08.02.2011 год. по т.дело № 271/2010 год. на І-во търговско отделение е по иск с правно основание чл.431, ал.2 във връзка с чл.498 от ГПК/отм./;
Решение № 81 от 28.11.2011 год. по т.дело № 674/2009 год. на ІІ-ро търговско отделение на ВКС е постановено по обективно съединени искове с правна квалификация чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД във връзка с приложението на чл.231, ал.3 от ТЗ /в редакцията преди изменението й, обн. в „Държавен вестник”, брой 84/2000 год./;
Определение № 300 от 21.04.2010 год. по т.дело № 1/2010 год. на І-во търговско отделение на ВКС касае производство по чл.288 от ГПК, поради което не следва да бъде съобразено. Или приложената практика на ТК на ВКС се отнася до искове по ТЗ, но не и по чл.108 от ЗС, а така формулираните въпроси по допустимост са извън предмета на спора /ревандикация на процесния имот/ и по непредявени искове между страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 25.07.2012 год. по гр.дело № 1368/2008 год. по описа на ІV-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/