О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
Гр.С., 01.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.44 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. срещу решение №.341/29.09.15 по г.д.№.591/15 на Окръжен съд Перник – с което е потвърдено решение №.703/24.06.15 по г.д.№.2377/15 на Пернишки районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти”, [населено място], не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. По делото няма спор относно фактите – а именно, че: ищецът е заемал длъжността „Началник отдел „Спортни имоти и туристически обекти”” в ответното общинско дружество; според длъжностно /щатно/ разписание – утвърдено, съобразно Правилника за устройството и дейността на общинското предприятие, от кмета на общината на 1.08.14г., за тази длъжност е изискуемо висше образование и професионален опит 3г.; съгласно утвърдена от управителя на дружеството длъжностна характеристика от 24.02.15г. за заеманата от ищеца длъжност е предвидено изискване за специалност на висшето образование – „висше икономическо образование”; ищецът е завършил висше облразование – магистър със специалност „туризъм” и към момента на връчване на новата длъжностна характеристика не притежава икономическо образование; предвид липсата му, работодателят го е уволнил на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. При горната безспорна фактическа обстановка съдът е приел, че е налице промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност – на които ищецът вече не е отговарял – поради което и са налице предпоставките за уволнението му съобразно чл.328 ал.1 т.6 КТ. Намерил е възражението, че работодателят е превишил правата си, като е въвел допълнително изискване за длъжността – „икономическо образование”, за неоснователно. Обосновал се е с това, че съгласно чл.13 и чл.14 от приетия от общинския съвет на [населено място] за устройство и дейност на ответното общинско предприятие, управителят разработва щатно разписание и длъжностни характеристики на длъжностите в предприятието, но само щатното разписание, предложено от него, се утвърждава от кмета на общината. При тези обстоятелства, след като не е извършена промяна на броя или вида на длъжностите, предвидени в длъжностната структура на разписанието, управителят не е излязъл извън компетентността си. Същевременно в самото щатно разписание, което се утвърждава от кмета, се посочват единствено минималните изисквания за заемане на съответната длъжност – определянето на по-конкретни такива, вкл. относно вида на образованието, е в правомощията на управителя – който съгласно правилника е и длъжен да изготви длъжностните характеристики и това е изцяло негова компетентност. Посочено е и, че определянето на изисквания за дадена длъжност е преценка по целесъобразност на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Оплакването за извършване на уволнението в нарушение на чл.8 КТ е намерено за неоснователно.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 и т.2 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос – „за границите на компетентност на работодателя общинско предприятие в случаите, когато тези граници са очертани от приети актове на общинския съвет, както и при очертани от общинския съвет, съответно от кмета на общината, граници, има ли право работодателят да излиза извън същите, за правата на работодателя общинско предприятие по приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ в случаите, когато изискванията за образование са посочени в актове на общинския съвет” – който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /и по който липсва практика на ВКС/, и е решаван противоречиво от съдилищата.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че управителят на стопанско предприятие общинска собственост не би могъл да разширява с изготвена от него длъжностна характеристика изисквания за вид на изискуемо образование, приети с актове на общинския съвет или кмета, респективно че по този начин той излиза извън границите на своята компетентност. Във връзка с правомощията на работодателя да въвежда нови изисквания за заеманата от работника длъжност е налице многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Съгласно същите преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно /реш.192/14.06.13 по г.д.№.680/12г., реш. №.134/17.06.2013 по г.д.№.1041/12г., ІІІ ГО на ВКС и др./. Изложеното, по аргумент от по-силното основание, важи и в хипотеза, когато са налице установени изисквания в щатно разписание на общинско предприятие – одобрено от съответен орган предвид приет в изпълнение на разпоредбата на чл.52 ал.2 ЗОС Правилник – и работодателят /общинското предприятие/ въведе нови такива с длъжностни характеристики – чието изготвяне /отново съгласно Правилника за устройството и дейността на общинското предприятие/ е предоставено единствено в компетентността на неговия управител. Такава е и разглежданата хипотеза. При това положение, като е приел, че въвеждайки нови изисквания за вид образование работодателят не е излязъл извън рамките на своята компетентност, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с наличната задължителна практика на ВКС – която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Предвид горното, предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са налице.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представеното от касатора решение /№.616/14.04.09 по г.д.№.393/07, САС, 7с/, постановено по реда на чл.218а и сл. от ГПК /отм./ вр. с пар.2 ал.3 и ал.5 ГПК, не касае идентична хипотеза, респективно правен въпрос. В разгледания в същото случай в заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ работодателят се е позовал само на извършени с щатното разписание промени в изискванията за длъжността на ищцата – а самото щатно разписание не е било утвърдено по надлежния /съобразно Правилника за дейността на общинското предприятие/ ред. Поради това и в решаващите си мотиви съдът е приел, че то не е породило правно действие, респективно че не могат да породят действие и въведените с него изисквания за образование и квалификация; за пълнота е допълнил, че доколкото те са били предвидени и в длъжностна характеристика, издадена именно на основание невлязлото в сила щатно разписание, тя също не би могла да породи правно действие – а и съдът, с оглед посоченото в заповедта за уволнение, не е бил длъжен да изследва дали ново изискване е въведено с други актове, различни от щатното разписание. При тези обстоятелства акцентът при разрешаване на спора в представеното от касатора решение е поставен върху въпрос, различен от настоящия, и не е налице твърдяното негово противоречиво разрешаване.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.341/29.09.15 по г.д.№.591/15 на Окръжен съд Перник.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: