О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 26.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и девет осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1985/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9598 от 23.05.2018 г., подадена от И. П. Т., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 861 от 12.04.2018 г. по в.т.д. № 1522/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което след отмяна на решение № 17 от 10.02.2017 г.- по т.д. № 123/2016 г. на Окръжен съд – Враца е отхвърлен предявения срещу И. И. И. иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на 26 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.06.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 2212 от 27.07.2016 г. по ч.гр.д. № 3199/2016 г. на Районен съд – Враца.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът счита, че САС погрешно е интерпретирал обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК и необосновано е приел, че същият е направил признание за наличието на каузално правоотношение, по отношение на което записът на заповед има обезпечителна функция. От друга страна се поддържа, че ответникът е доказал твърденията си за наличие на обещание за заем и връзката му с издаването на ценната книга. По съображения в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: При съществуване на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден запис на заповед, как се разпределя доказателствената тежест между страните, какви са последиците при разпределяне на доказателствената тежест и как действа съда, респ. кои правоотношения и факти изследва при липса на спор между страните за наличие на конкретно каузално правоотношение, съответно при наличие на спор по този въпрос. Касаторът твърди, че въззивният съд се е отклонил от т.17 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а евентуалната допълнителна предпоставка е посочена бланкетно. Поддържа се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В постъпил по делото писмен отговор от ответника по касация И. И. И., чрез процесуалния му пълномощник, е заявено мотивирано становище за неоснователност на искането за достъп до касация, а по същество – за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение за отхвърляне на предявения от И. Т. срещу И. И. положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, въззивният състав на Апелативен съд – София е извел изводи, че независимо от съвпадащите твърдения на страните по делото – обяснения на ищеца по реда на чл.176 ГПК и въведено от ответника релативно възражение относно обстоятелството, че процесният запис на заповед е издаден по повод и във връзка с каузално правоотношение по договор за заем на паричната сума по ценната книга, ищецът не е установил с допустими доказателства предаването на паричната сума на ответника и съответно, възникването на каузалното отношение, от което произтича обезпеченото с ефекта задължение.
Тези изводи са изведени след самостоятелна преценка на целия доказателствен материал по делото, обсъждане на всички възражения и доводи на страните. Решаващият въззивен състав е изложил подробни правни съображения, при отчитане и на задължителните за съдилищата указания, дадени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС. Прието е за допустимо възражението на длъжника за издаване на записа на заповед с гаранционно-обезпечителна функция спрямо уговореното с поемателя очаквано каузално правоотношение, което обаче не е валидно възникнало, поради което и паричната сума по ефекта не се дължи. Наред с това, въззивният съд е изложил аргументи във връзка с признанието на ищеца за издаването на записа на заповед именно с гаранционно-обезпечителна функция, независимо от липсата на изрични такива твърдения в исковата молба. При тази аналогична хипотеза с разрешението, дадено в посочения акт на нормативно тълкуване, е застъпено становището във връзка с доказателствената тежест в процеса, отразено подробно в мотивната част към въззивното решение.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Формулираният от касатора въпрос, касаещ най общо връзката между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение и разпределението на доказателствената тежест в процеса, в зависимост от процесуалните действия на страните и въведените от тях възражения, не покрива изискванията на общия селективен критерий. Отговорът на този въпрос предпоставя преценка за законосъобразност и обоснованост на изведените от въззивния съд решаващи правни изводи по спорното право. Тази преценка обаче би могла да се реализира само след допуснат касационен контрол, но не и в стадия по селектиране на жалбите. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е акцентирано на липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
Дори и да се приеме, че въпросът, след конкретизирането му от ВКС /т.1 от ТР 1/2009 г./ попада в обхвата на основния селективен критерий, не може да се счете за установена допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителните указания в т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени отговори за това, какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. В мотивите на посоченото ТР ясно са разграничени отделните хипотези, предвид въведените в процеса твърдения или възражения на поемателя или издателя на ценната книга, при съобразяване на общото правило за разпределение на доказателствената тежест.
При наличие на практика, която е задължителна за всички съдилища съгл. чл.130 ЗСВ, бланкетно заявената евентуална предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е недоказана.
Искането за допускане на обжалването на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не може да бъде уважено. Твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение е основана на доводи във връзка с извършен от съда анализ на доказателствата, относими към възражението на ответника за: липса на сключен окончателен договор за заем, съответно за предаване на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на издаден, при сключване на предварителен договор за заем, запис на заповед, имащ обезпечителна функция.
За да е налице тази самостоятелна предпоставка за допускане на касационно разглеждане на обжалвания съдебен акт, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да се констатира от ВКС без извършване на същинска касационна проверка за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност следва да е обусловена от явно тежко нарушение на закона или допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно формираната практика на ВКС, очевидна неправилност ще е налице при прилагане на закона в неговия обратен смисъл или когато съдът е приложил несъществуваща – изменена или отменена правна норма, каквато в случая не е налице.
Независимо от изхода на делото, в тежест на касатора не следва да се възлагат разноски, тъй като с отговора на жалбата не е заявено такова изрично искане, независимо от приложения към него договор за правна защита и съдействие, даващ право на процесуалния пълномощник на ответника по касация да иска присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 861 от 12.04.2018 г. по в.т.д. № 1522/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: