О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 05.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12.02. , две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1247/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Агро Р”ЕООД[ЕИК] срещу решение № 232 от 28.01.2019 г. по т.д. № 4195/2018 г. на САС, с което е потвърдено решение №1135 от 06.06.2018 г. по т.д. №8689/2016 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу Държавен фонд Земеделие / съкр. ДФЗ/– София за сумата от 91 826,61 лева – усвоена от ответника без основание сума по банкова гаранция, издадена във връзка с Договор № 201562/20.05.2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с цел инвестирането на проект: „Пресаждане без промяна на местонахождението на лозята- изкореняване, засаждане, изграждане на подпорна конструкция“, като дейност по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, посочени в чл.5 от Наредба №2/04.04.2014г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014- 2018 години и за сумата от 20 869,59 лева-неплатен остатък от задължение на ДФЗ за плащане до пълния размер на финансовата помощ по същия договор , ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното плащане.
Излагат се основания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 т.1и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ДФ Земеделие в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на САС, ТО е изложил следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на облигационно отношение между страните основано на договор № 201562/26.05.2015г. по силата на който ответникът предоставя на ищеца безвъзмездна финансова помощ с цел инвестирането на проект „Пресаждане без промяна на местонахождението на лозята- изкореняване, засаждане, изграждане на подпорна конструкция“, като дейност по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, посочени в чл.5 от Наредба №2/04.04.2014г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014- 2018.
Съгласно договора ДФЗ следва да изплати до 80 % от помощта авансово за цялата инвестиция при условие, че ползвателят е започнал изпълнението на дейностите, предмет на договора, като условие за извършване на авансовото плащане е и изпълнителят да учреди в полза на фонда безусловна неотменяема банкова гаранция в размер на 110% от исканата за авансово изплащане сума. Установява се, че бенефициентът е учредил в полза на фонда предвидената банкова гаранция в размер на исковата сума от 91 826.61 лева, както и че авансово договорената финансова помощ в размер на 83 478,84 лева е заплатена от страна на ответника на ищеца.
Срокът за извършване на инвестицията е окончателно договорен до 20.07.2016., като ако в срок от десет дни след неговото изтичане бенефицентът не подаде отчет за изпълнение на дейностите, съпроводен с искане за окончателно плащане, то това ще се счита за неизпълнение на договора и в този случай последният губи правото да иска плащане на остатъка от безвъзмездната финансова помощ, дължи връщане заплатената авансово сума, а ако не тя не бъзе заплатена доброволно от него, фондът има правото да се удовлетвори като реализира цялата банкова гаранция.
Установено е по делото, че ищецът не е спазил договорения до 20.07.2016г. срок, в който да представи отчет за изпълнение на дейностите по инвестицията, / това е сторено на 12.08.2016г. / . Съдът не е приел за основателно, възражението за неспазването на срока, поради настъпило „форсмажорно обстоятелство“- внезапно тежко заболяване настъпило извън територията на Р България, което да му е попречило да изпълни своевременно задължението си по договора да представи отчет за изпълнената работа. Според ищеца, невъзможността управителят на ищцовото дружество да подаде своевременно отчет за изпълнение на работата в уговорения срок, съпътствано с акцесорното искане за плащане на обещаната помощ в уговорения срок, се дължи на внезапно заболяване: появили се внезапни силни болки в лумбалната област. Съдът е счел, че по делото не се доказа действително наличието на такава пречка от обективен характер. С оглед оспореното от ответната страна съдържание на представен документ за преглед на управителя на ищцовото дружество, извършен па 19.07.2017г. в [населено място]- Р Италия, от д-р Л. С., в който се удостоверява наличието на тежко болестно състояние, причинено от разтягане на седалищния нерв, вследствие на което той е изпитвал непоносими болки и трудност за придвижване, ответникът е представил и едно друго доказателство- издадено по искане на ищеца от ГД на 11АП- Пловдив Удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, върху което отдолу с ръкописен текст е вписано изявление „Получих лично. Д. Р., 19.07.2016 г.“. Удостоверението, както и подписа на Д. Р. не са оспорени от ищеца.
При това положение, решаващият състав е счел, че не следва да кредитира верността на съдържанието на представения частен документ за медицински преглед, която се оспорва от страна на ответника, поради което и доводът на ищеца за наличието на особено непредвидимо обстоятелство от внезапен характер, представляващо пречка от обективен характер за своевременното изпълнение на задължението му е преценено като недоказано.
Като неотносимо за предмета на спора е счетено обстоятелството, че ищецът е изпълнил инвестицията, доколкото в договора има изрична уговорка, че фондът има правото да се възползва от правото за усвояване на банковата гаранция и да откаже плащане на остатък от безвъзмездната финансова помощ при неподаване на отчет за изпълнение на дейностите, който да е съпроводен и с акцесорното искане за окончателно плащане. Смисълът на споменатата клауза е, че със самото заявление ползвателят на помощта сезира фонда, че е изпълнил, като прилага доказателства за това и това предпоставя извършването на необходимите проверки за изпълнението на инвестицията на място. Липсата на такъв отчет от бенефициента, както и неподаването му в срок, има за последица отказ от финансиране на сключения договор, независимо дали инвестицията е изпълнена в количествено и качествено отношение. Това е така, доколкото в този случай фондът не може да извърши, а и не дължи извършването на насрещни контролни проверки по изпълнението на дейността, след като не е бил надлежно сезиран от страна на самия бенефициент с изпълнението.
С оглед така изложеното, съставът на въззивния съд е счел предявените искове за неоснователни, доколкото непредставянето в уговорения в договора срок на отчет от страна на ищеца пред фонда е самостоятелно основание за усвояването на учредената в полза на последния банкова гаранция и за отказ от плащане на остатъка от финансовата помощ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна и на жалбоподателя се сочат следните такива:
1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени доводи на страните и да обсъди всички доказателства , относно това прекратен ли е договорът, изпълнена ли е целта му, законосъобразно ли е усвоена гаранцията и понесъл ли е фондът вреди
2. Следвало ли е да се приложи чл.87 ал.4 ЗЗД , с оглед незначителността на неизпълнената част от задължението, с оглед интереса на кредитора
3. Обвързано ли е възникването на правото на разваляне на договора с настъпването на негативни последици от неизпълнението/вреда за кредитора/
4. Чия е доказателствената тежест относно твърдяна от ответника безполезност на изпълнението
5. Следвало ли е съдът да тълкува договорът съобразно чл.20 ЗЗД търсейки действителната воля на страните.
Така формулираните въпроси / 1-4/ не са обуславящи изхода по спора, доколкото се отнасят до двустранни , възмездни договори, т.е. такива с дължими и от двете страни взаимни, насрещни, обусловени една от друга имуществени престации. От естеството на процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за 2014 г.-2018 г. следва, че същият не попада в горната категория договори: касае се за едностранен,безвъзмезден договор, който обвързва получителя на помощта с насрещни задължения към Фонда за спазване на съответните срокове за изпълнение и за своевременна строга отчетност, с оглед възможност за осъществяване на стриктен контрол от страна на фонда. Ето защо и въззивният съд не е разглеждал и не е формулирал правораздавателната си воля въз основа на техните отговори.
Последният въпрос се предпоставя от наличен пропуск на съда да тълкува, съгласно чл.20 ЗЗД, съдържанието на процесния договор при изясняването на взаимните обвързаности на страните по него и съдържанието на санкциите за тяхното неизпълнение, което видно от изложеното по-горе не е налице: договорът е тълкуван по правилата на чл.20 ЗЗД, а това дали изводите на съда в конкретния случай са обосновани и правилни е въпрос по правилността на решението и не е предмет на анализ от ВКС в настоящата фаза на процеса ко касационно обжалване.
По отношение на въпроси за приложението на отделни разпоредби на ЗУСЕСИФ , то следва да се вземе в предвид, че правоотношенията между страните са възникнали по договор, сключен преди влизането в сила на този закон, поради което и съдилищата по същество не са се произнасяли по неговото приложение. С оглед на последното, този въпрос също не се явява обуславящ изхода по спора.
При липса на формулирани правни въпроси, обуславящи изхода по спора, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по КЖ следва да се заплати сумата от 300 лева-разноски за настоящото производство под формата на юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложените отговор на КЖ и пълномощно.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 232 от 28.01.2019 г. по т.д. № 4195/2018 г. на САС.
ОСЪЖДА „Агро Р” ЕООД[ЕИК] да заплати на Държавен фонд Земеделие / съкр. ДФЗ/– София сумата от 300 лева-разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.