О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
[населено място], 08.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от съдията К. М. гр.дело № 893 по описа за 2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по молба на М. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 1228/30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 3786 по описа за 2007 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е отменено решението от 21.11.2005 г. по гр.д. № 1209/02 г. на Софийски градски съд по иска по чл.109 ЗС и е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. А. К. против Б. А. Б. иск за премахване на преградна стена /зид/ между таванско помещение № * и таванско помещение № * в жилищната сграда в [населено място], [улица], както и за осигуряване достъп на ищцата до тавана през съществуващия към помещения № * и * вход откъм стълбището и същото решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявения от М. А. К. ревандикационен иск по отношение на 10 кв.м. от тавана, при посочени граници.
Ответниците по молбата Б. А. Б. и Р. А. С. не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Молителят се позовава на основанията по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК.
Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и е приложимо само ако са налице предпоставките на някоя от регламентираните в чл.303 и чл.304 ГПК конкретни хипотези.
В настоящия случай в молбата е проследена хронологията на събитията, довели до съдебния спор и е обоснована тезата, че неправилно съставът на ВКС е приел, че е налице владение от м.І.1986 г. и придобиване по давност на помещения 1 и 2, а съответно неправилно е мотивиран извода за неоснователност на ревандикационния иск. Тези твърдения не биха могли да бъдат квалифицирани по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в която хипотеза заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. При липса на твърдения за наличие на нови доказателства или за откриване на нови обстоятелства, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е процесуално недопустима.
Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В молбата не се твърди, че е налице влязло в сила съдебно решение, респ.присъда на наказателния съд, нито такива документи са приложени към нея, а следователно позоваването на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е само формално и молбата за отмяна на това основание е процесуално недопустима.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Правото да се иска отмяна на това основание може да бъде упражнено в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. В случая се поддържа, че е налице противоречие между решението от 8.08.1996 г. по гр.д. № 437/1994 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, влязло в сила на 30.10.1996 г. и решение № 1228/30.12.2008 г. по гр.д. № 3786/2007 г. на Върховния касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, влязло в сила в деня на постановяването му. Следователно срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК е започнал да тече на 30.12.2008 г. и е изтекъл на 30.03.2009 г., а молбата за отмяна е подадена на 18.08.2009 г.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на молбата на М. А. К., [населено място],[жк][жилищен адрес] за отмяна на влязлото в сила решение № 1228/30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 3786 по описа за 2007 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 893 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: