О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
София, 18.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3937 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. В. Н., чрез адв. Н. Г., срещу въззивно решение № 710/21.04.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 599/2015 г. в частта, с която е отхвълен иска му против П.. по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и в частта за разноските.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският окръжен съд осъдил П. да заплати на Н. В. Н. обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК – държане на акцизни стоки без бандерол, в немаловажен случай.
За да постанови този резултат, съдът установил, че с влязло в сила на 05.10.2012 г. решение, Н. Н. е оправдан от съда по повдигнатото обвинение. Наказателното производство, включително предварителното следствие продължило две години, като в съдебната фаза делото било отлагано няколко пъти поради заболяване на защитника на подсъдимия Н.. Била взета мярка за неотклонение „подписка“. Съдът, като взел предвид тежестта на престъплението, за което било повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, което е в рамките на разумния срок, наложената мярка за неотклонение, установените притеснения, несигурност, чувство на накърнена чест и достойнство, които не са над обичайните, е намерил, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е в размер на 2000 лв. Горните обстоятелства са установени при подробен анализ на събраните доказателства, като съдът е изложил много подробни мотиви как релевантните за обезщетението обстоятелства са се отразили върху неговия размер. Съпоставил е и съдебната практика по аналогични случаи, като се е обосновал за разликата в размера на присъденото обезщетение. Ответникът е осъден да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2013 г., което обезщетение има компенсаторен характер.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с произнасяне по въпроса – длъжен ли е въззивният съд, при преценката на доказателствения материал, да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, относими към правния спор. Според касатора въззивната инстанция не е преценила интензитетът на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му, начина на живот, икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Въпросът е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257:2009 г. на IV г.о.о на ВКС и решение № 27/01.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на IV г.о. на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните и е определил размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, като е отчел всички онези обстоятелства, изброени от касатора. Несъгласието с извода и крайното заключение на съда не обуславя само по себе си допускане на касационно обжалване, нито значи, че фактическите и правни заключения са изведени в нарушение на съдопроизводствените правила.
Н. В. Н. не е доволен от въззивното решение и в частта относно съдебноделоводните разноски, като счита, че въззивният съд неточно е приложил нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК – ищецът има право на съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска. Според страната, при обжалваем интерес от 10 000 лв., при минимално възнаграждение по тарифата от 780 лв., при уважен иск от 2000 лв., по съразмерност има право на 171,60 лв. за инстанция.
В тази част касационната жалба по характера си е искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и компетентен да се произнесе е въззивният Пловдивски окръжен съд. Неговото определение може да се обжалва с частна жалба.
При така изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не се допуска, а касационната жалба в частта с искането за изменение на въззивното решение относно разноските следва да се изпрати по компетентност на Пловдивския окръжен съд.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 710/21.04.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 599/2015 г. в частта, с която е отхвърлен иска на Н. В. Н. против П.. по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ИЗПРАЩА по компетентност на въззивния Пловдивски окръжен съд касационната жалба в частта, която по характера си е искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: