О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
С. , 20.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6072 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Областен кооперативен съюз – Б.”, представляван от председателя Т., чрез процесуалния представител адвокат Е. против въззивно решение № 626 от 29.03.13г. по в.гр.д.№ 3735 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд, с което потвърдено решение № 123 от 13.06.12г. по гр.д.№ 276/11г.на Окръжен съд Благоевград като е развален сключения между Кооперативно предприятие П./в ликвидация/ и [фирма] договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ парцел ІV в кв.4 по плана на [населено място], целия с площ от 9 320 кв.м., без построените върху него сгради, с идентификатор 56126.600.4005, обективиран в н.а. № 174 т.І рег.№ 555/1998г. на РС Петрич, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, във вр.с чл.189 ал.1 от ЗЗД и е осъдил „Областен кооперативен съюз – Б.” на основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 172 787лв., продажна цена по разваления договор и направените по делото разноски.
За да постанови акта си въззивния съд е приел, че ответникът „Областен кооперативен съюз – Б.”, който до вписване на промяната в наименованието с решение № 17840 от 30.05.2001г.се е наричал Районен кооперативен съюз – Б., е собственик на създаденото от него, по реда на чл.55 от Закона за кооперациите/ДВ бр.63 от 3.08.91г.,отм.ДВ бр.113 от 28.12.99г./, Кооперативно предприятие П.. След прекратяването му – чрез ликвидация /решение № 2003 от 22.06.1994г./ и заличаването му с решение № 1 и № 2 от Протокол № 6 от 20.10.2005г.на УС на Областен кооперативен съюз Б. всичките му неразпределени активи и пасиви са преминали към Областния кооперативен съюз Б.. Съдът е приел, че по сключения на 13.08.1998г. между Кооперативно предприятие П./в ликвидация/ и [фирма] договор за продажба на недвижим имот с н.а. № 174/98г. продавачът не е изпълнил основното си задължение за прехвърляне собствеността върху имота. Към момента на сключване на договора имотът е бил във владение на трето лице – [фирма]. Срещу това трето лице, още през 1997г. Районен кооперативен съюз Б. е предявил иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението по гр.д.№ 631/97г.на ОС Благоевград. В производството настоящият ищец [фирма] е встъпил главно, на основание чл.181 от ГПК/отм./, предявявайки иск по чл.108 от ЗС срещу третото лице и установителен иск за собственост срещу Р.. Тези искове са били отхвърлени с влязло в сила решение на ВКС от 5.11.2009г., с което е установено със сила на присъдено нещо, че собственик на процесния имот е [фирма] /правоприемник на [фирма]/. С оглед така постановения съдебен акт, въззивният съд е приел, че продавачът поради отпаднало основание дължи на купувача връщане на установената като получена цена от 172 787лв./за сумата 66 456лв. изявление на страните за предварително заплащане преди продажбата се съдържа в нотариалния акт, а получаването на останалите 106 331лв. от продавача е установено със заключение на приета по делото експертиза, по която са извършени счетоводни справки в О. Б. и въз основа на подписано от ответника удостоверение, имащо характер на частен свидетелстващ документ, съдържащ признание за неизгоден за него факт, че е получил сумата/.
Като се сочат всички основания за допустимост визирани в чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът иска да се допусне касационно обжалване на въззивния акт по няколко въпроса, които могат да се обобщят по следния начин : 1. С оглед осъществената евикция, с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване, следва ли да се приема, че договорът е бил развален по право /без да е необходимо разваляне по съдебен ред/, от кога се счита евинциран приобритателя и за него като главно встъпило лице в процеса по отстраняване, налице ли е основание впоследствие да търси отговорност заради съдебното отстраняване, 2. Какво е действието на решенията за вписване прекратяване на предприятие, за откриване на производство по ликвидация и за заличаване на предприятие и допустимо ли е съда в гражданскоправен спор да ги игнорира, извършвайки самостоятелна преценка на статута на предприятието, за което се отнасят. Отговаря ли за съдебно отстраняване собственикът на предприятие със статут на самостоятелно лице след приключване на ликвидационното производство и заличаването му от търговския регистър и 3. Без да е формулиран изрично се поставя и въпроса за вероятната недопустимост на въззивния акт, като постановен по нередовна искова молба. Според касатора не е възможно да се разбере какъв е предявения от ищеца иск и в какво съотношение са свързани изложените от него многобройни твърдения.
По първия въпрос,касаторът се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решение № 169 от 26.10.09г.по т.д.№ 90/09г.на ІІ т.о. на ВКС, съгласно което по силата на влязло в сила решение за съдебно отстраняване на купувача на имота, договорът за продажба е развален и в този случай, той ако е добросъвестен може да търси обезщетение за всички настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от неизпълнението на договора за прехвърляне на купувача на собствеността върху продадената вещ. Позовава се и на решение № 299 от 10.12.2008г. по гр.д. № 6342/07г.на І г.о. на ВКС – без задължителен характер. Останалите представени от касатора решения /с № 415 от 25.01.2012г.по гр.д.№ 1332/10г.на І г.о., № 383 от 29.11.2012г.по гр.д.№ 141/12г.на ІІІ г.о.на ВКС, /, посочени от касатора са несъотносими, съгласно приетото в т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, защото са постановени по въпроси, които са различни от поставените в настоящето производство. Определение № 686 от 16.09.11г.по в.ч.гр.д.№ 770/11г.на Окръжен съд Пазарджик не може да бъде съобразено, защото не съдържа отбелязване че е влязло в сила и защото определенията на съдилищата не формират задължителна практика.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който оспорват и допустимостта, и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира че касационно обжалване не следва да се допуска по поставените от касатора въпроси, тъй като първо те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и второ- не се сочи практика на ВКС, на която те да противоречат, практика на други съдилища, от която да се установява те да се разрешават противоречиво от съдилищата и доколкото е налице установена единна практика по тях, която е съобразена от въззивния съд.
Първият поставен въпрос не отговаря на изискванията за годно обощо основание за допустимост, защото в случая е ирелевантно за крайния резултат дали ще се счете,че процесният договор, сключен с н.а. № 174/98г. на 13.08.1998г. между Кооперативно предприятие П./в ликвидация/ и [фирма] за продажба на недвижим имот е развален по право, с влизане в сила на 5.11.2009г. на съдебното решение по гр.д.№ 631/97г.на ОС Благоевград или ще е развален по съдебен ред с настоящия иск. И в двата случая е налице отпаднало основание за плащане по смисъла на чл.55 изр.3 от ЗЗД и ответникът с оглед направеното искане дължи връщане на получената цена.
Отговорът на втория поставен от касатора въпрос се съдържа в чл.7 ал.2 от Закона за търговския регистър, съгласно който вписването има конститутивно действие само, ако закон изрично предвижда това. Само в изрично предвидените случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и тогава е условие за настъпване на желаните правни последици. Настоящият случай не е такъв/ и затова поставеният въпрос е ирелевантен/. В мотивите си въззивният съд е приел, че Кооперативно предприятие П. е създадено от ответника „Областен кооперативен съюз – Б.” предприятие /по специалния ред чл.55 от ЗК/, то е негова собственост и след прекратяването му чрез ликвидация всичките му неразпределени активи и пасиви /включително и счетоводно отразената като получена продажна сума по процесния договор/ са преминали към Областния кооперативен съюз Б.. Следва да се посочи, че в настоящата фаза – касационната инстанция не контролира правилността на изводите на въззивния съд, а само – на базата на възприетото от въззивния съд и поставения от касатора въпрос извършва проверка за наличие на предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.
Относно задължителната проверка, която касационната инстанция дължи за допустимост и изложените в тази връзка доводи, настоящият съдебен състав намира, че няма вероятност въззивният акт да е недопустим. Доводите на касатора за нередовност на искова молба, поради неяснота на предявения от ищеца иск и заявените претенции не могат да бъдат споделени, защото правното основание на иска е правилно определено, исковата молба е редовна, няма противоречие между обстоятелствена част и петитум и няма произнасяне по непредявен иск.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 626 от 29.03.13г. по в.гр.д.№ 3735 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.