О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1301
София, 21.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1180/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез адв.В. Д., против решение на Окръжен съд – [населено място] от 12.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 198 по описа за 2012г., с което е оставено в сила решение от 25.04.2012г. по гр.д. № 26 от 2012г. на Районен съд [населено място]. С последното съдът е признал за незаконно уволнението на С. З. М., извършено със заповед № 2367/25.11. 2011 година на Кмета на [община], отменил е същото; възстановил е С. З. М. на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на трапезария за диетично хранене и обслужване на социално слаби” в [населено място]; осъдил е [община] да заплати на С. З. М. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо сумата 2866.05 лева за времето от 28.11.2011 г. до м.април 2012г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2012 г. до изплащането й, както и сумата 400 лева лева – разноски по делото; осъдил е [община] да заплати по сметката на Районен съд-Монтана сумата 114.64 – държавна такса.С въззивното решение в полза на С. З. М. са присъдени и разноските, направени във въззивното производство в размер на 300лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос: еднократно отправеното изявление на работника, с което изразява готовност да заеме длъжността, на която е възстановен, достатъчно ли е да се приеме за упражняване на това право / по чл.345 ал.1 КТ/,при положение, че работодателят не е създал никакви пречки за реалното упражняване на трудовите функции. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Позовава се на решение №245/ 2010г., постановено по гр.д.№ 1048/2009г. на ВКС и посоченото в последното – решение № 913/2009г., постановено по гр.д.№ 4080/2008г. на ВКС. В това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС, състав на ІV ГО, е застъпил становището, че служителят, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността – да изяви желанието си чрез явяването си в предприятието ИЛИ чрез подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа, както и , че еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място, до изпълнение на съответните на длъжността трудови функции. Посочено е от съдебния състав, че разбирането, че изявеното от работника желание да бъде възстановен на заеманата длъжност следва да е подкрепено с физическото му присъствие на работното място през целия работен ден и през целия процесен период при спазване на работното време, е неправилно ; че добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения не налага работник, който не е започнал изпълнение на трудовите си функции, да бъде на разположение на работодателя; че добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността на която е възстановен, да го допусне незабавно до изпълнението и или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа.
Ответната страна С. З. М. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че е сезиран с искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.325, т.2 от КТ със заповед № 2367 /25.11.2011 година на Кмета на Община-М. поради неявяване на работа за заемане на длъжността, на която е възстановено лицето с влязло в сила решение на РС-М. по гражданско дело № 224/2011 година; за възстановяване на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие принудителната безработица; че със заповед № 307/28.02.2011г. на Кмета на Община-М. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ; че с влязло в законна сила решение по гражданско дело № 224/2011 година на Районен съд -М. уволнението на ищеца е признато за незаконно и е отменено, като същият е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; че на 13.09.2011г. на ищеца е връчено съобщение от съда по чл. 345, ал. 1 КТ, че е възстановен на длъжността, която е изпълнявал преди уволнението, с указания, че следва да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на това съобщение; че в срока по чл.345, ал.1 КТ – на 21.09.2011 година ищецът е депозирал молба до Кмета на [община] с вх. № 94-С-677/21.09.2011г., в която е заявил, че е готов отново да започне да изпълнява длъжностните си задължения, както и, че същият не е получил съобщение от работодателя в отговор на молбата от 21.09.2011г., а на 25.11.2011г. му е връчена процесната заповед № 2367/25.11.2011г., издадена от Кмета на [община], с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 2 КТ, считано от 28.11.2011 година. Позовавайки се на задължителната практика на ВКС, формирана с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №245/ 2010г., постановено по гр.д.№ 1048/2009г. на ВКС и цитираното и възприето в последното – решение № 913/2009г., постановено по гр.д.№ 4080/2008г. на ВКС, постановено по отменения ГПК, въззивният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение , както и за основателност и на обусловените претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, поради което следва да се приеме, че във връзка с него е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Специфичната предпоставка, поддържана от касатора е т.1 на чл.280 ГПК. В случая същата не е налице по следните съображения:
Основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Не е налице в процесния случай противоречиво решаване на поставения от касатора въпрос във въззивното решение и в решението на ВКС, на което се позовава последният. При постановяване на атакуваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд се е съобразил стриктно с даденото от ВКС разрешение на въпроса като е възприел същото изцяло и на тази основа е обосновал правните си изводи за основателност на заявените претенции. С оглед горното не може да се обоснове извод за наличие на противоречие между приетото от въззивния съд и разрешението на въпроса, дадено с цитираното решение.
Останалите доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – [населено място] от 12.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 198 по описа за 2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: