Определение №1301 от 41628 по гр. дело №3451/3451 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1301

С., 20.12. 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3451 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Ч. Н. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. и от В. В. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против въззивно решение № 265 от 10.01.2013г., допълнено с решение № 5898 от 29.07.2013г. по в.гр.д. № 16517 по описа за 2011г. на Софийски окръжен съд, с които e потвърдено решение № ІІІ-80-167 от 19.031.2013г. по гр.д. № 10858/2010г.на Районен съд София в обжалваните части досежно определения режим на лични отношения между бащата и детето след навършване на 4 годишна възраст /след 5.05.12г./ всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 9.00ч. в събота до 17 часа в неделя, с преспиване, както и седем дни през коледната ваканция и четиринадесет дни лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и досежно определена месечна издръжка в размер от 350лв., която бащата следва да заплаща чрез майката, считано от влизане в сила на решението в частта за родителските права до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване и са определени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост на подадената от Ч. Н. Н. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – дали възможностите на родителя да дава по-висока издръжка /която междувременно той вече реално е заплащал/ може да е основание за съда да присъди такава.
Посоченото от касаторката В. В. Б. основание за допустимост в първоначално подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивния акт с Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.на Пленум на ВС- досежно преценката интереса на детето при определяне на режима на лични отношения. Възраженията й са, че режимът не отчита желанието на майката да бъде с детето на неговите рождени дни, на К. и В., и че в решението си съдът изрично не е посочил изискване за осигуряване на „хипоалергенна среда” и ”хигиенно-диетичен режим”, което счита за съществено с оглед здравословното му състояние.
След постановяване на допълнителното решение № 5898 от 29.07.2013г., с което е оставена без уважение въззивната й жалба срещу решението на СРС и в частта досежно присъдената издръжка, касаторката е подала нова касационна жалба. В нея се поставят общо три въпроса, за които се твърди че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС : 1. за задължението на съда да се произнася по заявения предмет на спора, 2. за размера на дължимата издръжка и 3.за възможността да се уговаря издръжка с договор с нотариална заверка на подписите и за основанията, въз основа на които такъв договор може да бъде прекратяван.
Срещу подадените касационни жалби са постъпили отговори от противните страни, с които се оспорват тяхната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Страните по делото са родители на детето П., роден на 5.05.2008г. След фактическата им раздяла през 08.2009г., детето е живяло само при майка си. Решението, в частта с която е предоставено упражняването на родителските права на майката и при нея е определено местоживеенето на детето е влязло в сила. Висящ е спора само относно издръжката на детето и режима на лични отношения.
Детето П. понастоящем е на 5 години.
Според заключението на назначената от първата инстанция съдебно психологична и психиатрична експертиза /изготвена, когато детето е било на 3г.и 3м./ при него са налице „дефицити в познавателно, двигателно и езиково развитие”. Детето е с умствена изостаналост, лека степен. В заключението е посочено,че „нивото на психична, емоционална и социална зрялост на детето предполага изискванията и очакванията на възрастните да са съобразени с неговите възможности, умения и интереси, без да се налага специален модел на поведение”. „Детето по естествен начин е създало трайна и силна емоционална връзка” с майката, а към бащата показва „отношение на приемане и известна близост”. Експертите обръщат внимание, че пред вид „специфичните нужди на детето, произтичащи от установените дефицити в процесите на развитие” , то се нуждае „от повече /в сравнение с неговите връстници/ присъствие, посредничество, подкрепа и контрол, занимания и достъпни за неговото разбиране обяснения както от страна на родителите, така и от страна на професионалисти”. Експертите са категорични, че „адекватното и системно участие на бащата би могло само да обогати и разшири всяка една от сферите на развитие”, поради което е уместно „продължителността на срещите с бащата постепенно и плавно да се увеличи във времето”.
Според социалния доклад, изготвен пред въззивната инстанция /стр.107/ детето не е говорило до навършване на 3 години. Има затруднения при слизане по стълби и замята левия крак при ходене. Ползва социална услуга в общността към ЦОП-И. с цел психологическа подкрепа, като с него работи и втори психолог с частна практика.По данни на майката той посещава и логопед.
Според заключението на медицинската експертиза, изготвена от алерголог и приета пред първата инстанция, „детето е с атопия, страда от ранна детска възраст от уртикария на базата на хранителна и медикамен-тозна алергия, а от тази година и от алергични риноконюнктивит и предастма, вследствие поленова и фунгиална алергия.” В тази връзка се нуждае от хигиоенно-диетичен режим, съчетан с медикаментозно и санаториално лечение, за което са необходими допълнително средства средно месечно в размер на 133 лв.
Според заключението на медицинската експертиза, изготвена от алерголог и приета пред въззивната инстанция – елиминирането на алергените от битовата среда и диетата са един от основните методи на лечение на алергологията при децата с хранителна и дихателна алергия. Тези мерки трябва да продължат достатъчно дълго /понякога години/ до нормализиране на реактивността на имунната система. Детето следва се отглежда в „максимално хипоалергенна среда с оглед сенсибилизацията към битови алергени”. Разпитан в съдебно заседание/ с оглед факта,че бащата отглежда в дома си две кучета/, вещото лице уточнява, че към момента детето няма алергия към кучета, но по принцип е добре да бъде в среда свободна от домашни любимци и това се препоръчва на всички алергични деца с дихателни проблеми.
При тези факти, въззивният съд е определил режим на лични отношения с бащата, съобразявайки интересите на детето, като е отчел неговата емоционална привързаност към майката и необходимостта от намиране на балансиран и подходящ режим, който да отчита факта на сравнително редките самостоятелни контакти с бащата и необходимостта от постепенно и плавно увеличаване на времето, в което те да се осъществяват.Относно издръжката въззивният съд, като е посочил,че законодателят е определил само нейния минимален възможен размер /който след 1.05.12г.е 72.50лв./, но не и максималния, като определящи за всеки конкретен случай са нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката родител и пред вид установените като необходими за детето П. допълнителни средства с оглед неговото здравословно състояние и декларирания от бащата чист месечен доход от 2 390лв., е преценил, че необходимите месечни средства за издръжка на детето са 500лв.,от които бащата следва да заплаща 350лв. В мотивите на допълнителното решение, във връзка с въззивната жалбата на В. Б., съдът е посочил, че подписаното между страните извънсъдебно споразумение от 18.08.09г. /с нотариална заверка на подписите/, което не е одобрено от съда, в частта му досежно издръжката не се ползва с изпълнителна сила и при липса на желание за доброволно изпълнение, въпросът за издръжката следва да бъде решен по реда на чл.127 ал.2 от СК, а не по чл.135 от СК /приложим при изменение на обстоятелствата/.
При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния акт досежно определения режим на лични отношения, защото последният е в съответствие с интереса на детето, определен и конкретизиран в т.ІV от Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.на Пленум на ВС. Съгласно същото за всеки разглеждан случай са от значение съвкупността от установените конкретни по делото обстоятелства. Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето. В този смисъл твърдението на жалбоподателката, че интересът на детето ще бъде по-добре защитен, ако съдът конкретизира коя К. и В. детето да е при бащата и коя при майката, не може да бъде споделен, както и не може да бъде възприетата тезата й, че е в интерес на детето винаги да празнува рождения си ден само при майка си. Независимо от това, на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. В случая – с оглед изброените по-горе конкретни обстоятелства – с определения режим на лични отношения между баща и син, е намерен нужния баланс, съобразяващ релевантните обстоятелства, че детето преимуществено живее с майката и нейната среда, желанието на бащата и потребността за детето да прекарва с него повече време, като се отчита и неговото здравословно състояние. Съдът не може да разпорежда на бащата при какви условия и среда /включително „хипоалергенна среда” и ”хигиенно-диетичен режим”/да осъществява личните си контакти и да поставя пред него подобни изисквания. По делото няма данни той да не се е съобразявал със здравословното състояние на детето и да е ставал причина за увреждането му. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния акт и досежно определения размер на издръжката за детето П.. Със заключенията на гореописаните експертизи са установени по-големи потребности /от обичайното/ за детето П.. Нормално е те да бъдат задоволени в по-висок размер от родителя, за който по делото е установено, че има по-големи възможности / чистото възнаграждение на бащата е в размер на 2 390лв., а на майката 914лв., при положение, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, което пред вид здравословното си състояние е със специфичните нужди и се нуждае от повече присъствие, посредничество, подкрепа и контрол, занимания и достъпни за неговото разбиране обяснения/.В този смисъл поставеният въпрос в касационната жалба на Ч. Н. Н. дали са определящи възможностите на родителя за даване на по-висока издръжка е ирелевантен, защото мотивите на въззивния съд не са в този смисъл.
По поставените в допълнителната касационна жалба на В. Б. въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото не се установява те да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика. Съдът е длъжен да се постанови акта си съобразно заявения предмет на спора и това е направено. Тезата, че ответник по иска за издръжка следва да е детето,чрез майката Б., а не майката – не би довела до промяна в крайния резултат на спора. Въпросът за размера на издръжката беше обсъден по-горе. Досежно сключеното между страните споразумение от 18.08.09г. с нотариална заверка на подписите, следва да бъде посочено следното. По въпросите, които касаят интересите на децата /какъвто е този за издръжката/ съдът дължи служебно произнасяне. Следователно – когато е налице извънсъдебно споразумение между страните, то се прилага до възникване на спор. При наличие на спор по въпрос, за който съдът дължи служебна проверка и контрол за интересите на детето, наличието на извънсъдбено споразумение не ангажира съда и не го освобождава от служебното му задължение /вж. решение № 81 от 5.04.11г. по гр.д.№ 1289/09г.на ІV г.о. на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 265 от 10.01.2013г., допълнено с решение № 5898 от 29.07.2013г. по в.гр.д. № 16517 по описа за 2011г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top