О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1302
гр. София, 15.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4776 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. О., прокурор в ОП – [населено място] срещу решение № 114 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 197/2014 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответниците по касационната жалба – Б. И. М. и М. И. И. са взели становище само по съществото на жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – [населено място] се е произнесъл по предявените от Б. И. М. и М. И. И. против Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, които след частична отмяна на решение № 52 от 17.01.2014 г. по гр. дело № 3101/2013 г. на Великотърновски районен съд е уважил до размер на сумата 7000 лв. за М. и 10000 лв. за И., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 04.06.2012 г. до окончателното им изплащане, претърпени в резултат на воденото срещу тях наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” НК, по което ищците са признати за невинни и оправдани с влязла в сила присъда № 92от 27.06.2011 г. по НОХД № 83/2011 г. на Габровски окръжен съд. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ищците. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищците по повдигнатото им обвинение за извършени престъпления от общ характер, посочени по – горе. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди, отразени по – горе и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им във връзка с обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, както и във връзка със взетата мярка за процесуална принуда – „подписка”, продължителността на наказателното преследване, 1 година и половина, неговото отражение върху личността и емоционалното състояние на ищците.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая обуславящия въпрос за решаващите изводи на съда въз основа на които е обосновал съществуването на спорното право, предмет на делото е при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2 от ЗОДОВ, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 от ЗОДОВ”. По – нататък се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът счита, че част от твърдените от ищците неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и е посочил за М. обстоятелството, че не е могъл да намери работа, като шофьор, а за И. онкологичното заболяване на съпругата. Касаторът е на становище, че въззивният съд не е обосновал значението на всяко едно от обстоятелствата, които обуславят размера на неимуществените вреди за определяне размерите на обезщетенията. Жалбоподателят е изложил още, че съдът не е отчел продължителността на наказателното производство, тежестта на мярката за процесуална принуда, както и че наказателното производство не е довело до влошаване на здравето на ищците и тежки негативни изменения в психическото им състояние. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поддържа и твърдение за наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК спрямо въпроса – „следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се отчетат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 от ЗОДОВ”. Жалбоподателят счита, че по този въпрос е налице противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната, защото имало различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По първият въпрос, цитиран по- горе не е обосновано общо и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Жалбоподателят не е посочил обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен и несъобразен с мотивите на въззивния съд. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална практика. В случая доводите за недоказаност на част от неимуществените вреди / за М. обстоятелството, че не е могъл да намери работа, като шофьор, а за И. онкологичното заболяване на съпругата/ не засягат правни разрешения на въззивния съд по прилагането на чл. 52 ЗЗД, а фактически въпроси, които не релевират основания по чл.280, ал. 1 ГПК, а основания по чл. 281, т. 3 ГПК, неотносими към производство по чл. 288 ГПК. По този начин не е въведено мотивирано изложение на общото основание, което има за последица недопускане на касационно обжалване. Цитирани са решения на състави на ВКС, без да се отрази противоречието в разрешенията между въззивния съд и касационния съд по въведения въпрос. Следователно страната не е обосновала и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно разясненията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. По вторият въпрос, цитиран по- горе също така не са обосновани общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване. Този въпрос възпроизвежда съдържанието на първия въпрос, но и по него не се посочват обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен, несъобразен с мотивите на въззивния съд. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е изложил доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат само при допуснат касационен контрол. Въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната съдебна практика, като е обсъдил обективно съществуващите обстоятелства, които според разрешенията в нея имат правно значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Въпросът дали това обсъждане е направено обосновано и при съобразяване на закона е извън приложното поле на чл.280, ал.1, ГПК, т.е. неговата относимост е към кръга от основания по чл.281, т. 3 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 197/2014 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: