4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1302
С., 17.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1034 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 10.02.2009 година по гр.д. № 4589/2009 година на С. градски съд, на основание чл. 98, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 97, ал.1 ЗЗД е допусната трансформация на поетите от Г. Н. П. от[населено място] задължения по договор от 02.02.1983 г. година за гледане на прехвърлителката П. П. П. от[населено място] в техния паричен еквивалент в размер на 350 лева месечна издръжка, платима до пето число на месеца, считано от 27.07.2007 година до момента, в който прехвърлителката престане да препятствува изпълнението по договора. В решението е прието за установено, че страните са валидно обвързани от договор, сключен на 02.02.1983 г. с нот. акт № 126, н.д. № 300/1983 г. на Н. при С. районен съд, с който ответницата П. П. П. и съпругът и Николай П. П., починал на 01.12.1992 г. са прехвърлили на своята дъщеря Г. П. – ищца по делото, правото на собственост върху апартамент в[населено място] срещу задължение за издръжка и гледане. Прието е, че до 2007 г. ищцата е изпълнявала договорните си задължения по отношение на ответницата, полагайки грижи и предоставяйки и необходимите средства за издръжка. Ищцата е изпълнявала задълженията си, пребивавайки в общо домакинство с прехвърлителката, като обитаваните от тях съседни апартаменти са били съединени с оглед улесняване на грижите и възможност за постоянно съжителство. След 2007 г. отношенията между майка и дъщеря били влошени; апартаментите са били отделени чрез поставяне на метални решетки и плоскости; ответницата е отказала да приема изпълнение по договора, отблъсквайки опитите на ищцата да изпълнява задълженията си и правейки невъзможно изпълнението на тези задължения в натура. Прието е, че претенцията на длъжника по алеаторния договор за трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричния му еквивалент е основателно, поради което с оглед нуждите на прехвърлителката е определена месечна издръжка в размер на 350 лева.
Касационна жалба против решението на С. градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от П. П. П. от[населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по обуславящите изхода на спора въпроси: кога е допустима трансформация на задължението по алеаторния договор; относно неделимостта на задължението за гледане и издръжка; налице ли е изпълнение на договора, когато гледането и издръжката са предоставяни в само в определени периоди; следва ли длъжникът да продължи изпълнението на задължението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му; съставлява ли изпълнение на задължението искането за трансформацията му в паричен еквивалент, без длъжника да е изпълнявал задължението си за издръжка, да е депозирал суми в банка или да е изпращал пощенски записи и следва ли определеният паричен еквивалент на алеаторното задължение да отговаря на нуждите на кредитора е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 547 от 01.08.1988 г. по гр.д. № 357/1988 г. и решение № 1169 от 09.12.1986 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които договорното задължение за гледане и издръжка може да се трансформира в паричен еквивалент само при временни причини, осуетяващи изпълнението в натура; решение № 1024 от 26.11.1997 г. по гр.д. № 1404/1997 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което дори и частичното изпълнение по договора от страна на приобретателя е основание за неговото разваляне; решение № 1093 от 13.01.1997 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което задължението на приобретателя по алеаторен договор за гледане и издръжка е неделимо както по своята природа, така и по намерението на страните и трябва да се изпълнява цялостно, общо, едновременно и ежедневно в размер, съответстващ на вида и обема на дължимите грижи; решение № 23 от 01.02.1967 г. по гр.д. № 143/1966 г. на Общо събрание на гражданска колегия на Върховния съд; решение № 1232 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 5159/2007 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1222 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 5292/2007 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 795 от 1999 г. по гр.д. № 499/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които ако кредиторът по алеаторен договор е в забава да приеме предлаганото му изпълнение, длъжникът не се освобождава от задължението си и следва да предложи трансформиране на задължението си в парично; решение № 1067 от 13.01.1997 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 2427 от 18.10.1965 г. по гр.д. № 1728/1965 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд и Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр.д. № 65/1966 г. ОСГК ВС, съгласно които само изправният длъжник има право да трансформира задължението си за даване на издръжка в натура, когато кредиторът не дава необходимото съдействие; решение № 1024 от 26.11.1997 г. по гр.д. № 1404/1997 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което предявяването на иск за трансформация не е изпълнение, нито причина междувременно да не се плаща необходимата сума за издръжка; решение № 653 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 295/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което приобретателят на имот по договор за издръжка и гледане следва да престира на прехвърлителя издръжка, която съответства на цялостните му нужди. Изложени са доводи, че по съществения за изхода на спора процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, решението е постановено в противоречие[населено място] решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС.
Ответникът по касационната жалба Г. Н. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд по гр.д. № 4589/2009 година.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС е неоснователен. В съответствие с постановката на т.19 на ТР № 1/2001 г., във въззивното решение, постановено в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) са изложени мотиви по съществото на спора; обсъден е събрания по делото фактически и доказателствен материал и са направени фактически и правни изводи по предмета на делото – възникнало ли е валидно задължение по алеаторния договор; дава ли кредиторът необходимото съдействие за изпълнението му в натура и какъв е паричният еквивалент на това задължение.
Не е налице и твърдяното противоречие с установената практика на съдилищата по въпросите: кога е допустима трансформация на задължението по алеаторния договор; следва ли определеният паричен еквивалент на алеаторното задължение да отговаря на нуждите на кредитора и може ли неизправният длъжник да трансформира задължението си за даване на издръжка в натура. В съответствие с установената практика на съдилищата, израз на която са и приложените към касационната жалба решения, въззивният съд е изследвал налице ли са условията за трансформация по алеаторния договор – изправна страна ли е приобретателката на имота; препятства ли изпълнението кредиторът и какви са действителните му цялостни нужди от издръжка. В съответствие с установената практика, съдът е формирал изводът си за основателност на иска за трансформация на задължението по алеаторния договор, след като е приел, че длъжникът по договора е изпълнявал задължението си за гледане и издръжка от сключването му през 1983 г. до 2007 г., от когато кредиторът е препятствал изпълнението в натура – факти, сочещи че длъжникът е изправна по договора страна; че кредиторът е в забава, а с оглед срока на изпълнение на задължението и близките родствени отношения причините за осуетяване на изпълнението са временни. В съответствие с установената практика въззивният съд е изследвал и цялостните нужди от издръжка на кредитора, които е определил след преценка на всички фактори, имащи отношение към бита и здравето на прехвърлителката, в т.ч. необходими медикаменти с оглед заболяванията и; нужната пълноценна витаминозна храна; средствата за грижи в ежедневието, вкл. средствата за заплащане на лице, което оказва помощ на прехвърлителката поради невъзможност за самостоятелно обслужване.
Не обуславят изхода на спора въпросите относно неделимостта на задължението за гледане и издръжка; налице ли е изпълнение на договора, когато гледането и издръжката са предоставяни в само в определени периоди; следва ли длъжникът да продължи изпълнението на задължението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му; съставлява ли изпълнение на задължението искането за трансформацията му в паричен еквивалент; частичното изпълнение по договора от страна на приобретателя основание ли е за неговото разваляне; неделимо ли е по своята природа задължението на приобретателя по алеаторен договор за гледане и издръжка; освобождава ли се длъжникът от задължението си и следва да предложи трансформиране на задължението си в парично ако кредиторът по алеаторен договор е в забава да приеме предлаганото му изпълнение. Тези въпроси, имащи отношение към предмета на иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор, са вън от спорното право по предявения иск с правно основание чл. 98, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 97, ал.1 ЗЗД за трансформация на задължението по алеаторния договор в парично.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2009 година по гр.д. № 4589/2009 година на С. градски съд, ІІ “б” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: