О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1302
С. 02.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 905 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Н. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 5576 от 29.11.2010г. по в.гр.д.№ 7260 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІІ-80-101 от 29.03.2010г. по гр.д. № 7348/2009г.на Софийски районен съд като е прието за установено по отношение на А. Н. Г.,че М. Т. Езерска е изключителен собственик на 1/8ед.ч.от апартамент №28 в@@4@[жк]бл.139 вх.1 ет.7,с площ от 67.33 кв.м.,ведно с мазе № 28 с площ от 2.96кв.м. и съответните ид.ч.от правото на строеж и от общите части на сградата,придобито с договор за продажба от 2.02.05г.,обективиран в н.а.№6 т.І рег.№518 д.№15/05г.,вследствие на пълна трансформация на лично нейно имущество, на основание чл.21 ал.1 от СК/отм./.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос,свързан със значението на сключеното между страните,по реда на чл.99 ал.3 от СК/отм./ споразумение, съгласно което придобитите по време на брака имоти – след прекратяването му – остават в обикновена съсобственост относно процесния имот.Позовава се на две решения на ВКС от 2006г./по гр.д.№ 635/05г.на ІІ г.о и гр.д.№58/06г.на І г.о.- без задължителен характер/
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че предявеният иск е основателен,тъй като процесната идеална част от апартамент,макар и закупена по време на брака/докато страните са били във фактическа раздяла/ е изключителна собственост на ищцата,защото е установено,че е заплатена със средства на трето лице,които са й дарени лично.Съдът е коментирал постигнатото по гр.д.№ 3642/07г.на СРС споразумение относно личните и имуществените отношения на съпрузите,но е счел,че то е несъотносимо,тъй като в него процесният имот е описан като семейно жилище,ползването на което е предоставено на съпругата,посочено е,че няма придобити в режим на СИО имоти, а като оставащ в режим на обикновена съсобственост изрично е посочен само един имот/апартамент № 20, находящ се на [улица]/.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извода,че поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Същият обаче не е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла, разяснен в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.на ВКС,тъй като постановените през 2006г.година решения на ВКС,на които касаторът се позовава не са разглеждали идентичен на сега поставения въпрос и съответно в тях не се съдържа разрешение, което да противоречи на даденото от въззивния съд.Това което е прието в цитираните решения е, че тъй като споразумението по чл.99 ал.3 от СК/ отм./ има договорен характер и съответно вещно-прехвърлително действие, то възпрепятства възможността разрешените с него въпроси да бъдат пререшавани. Настоящият случай обаче е различен,защото въпросът за собствеността по отношение на процесния имот /1/8 ид.ч.от апартамент №28 в@@15@[жк]бл.139 вх.1 ет.7- не е бил разрешен с постигнато по гр.д.№ 3642/07г.на СРС споразумение.Видно от т.2 от същото процесният апартамент № 28 е споменат само като семейно жилище и в споразумението е бил включен доколкото е следвало да бъде уреден въпроса за ползването му като такова.Имуществените отношение между бившите съпрузи са били предмет на уредба в т.5 от същото и там изрично е записано,че страните „нямат в СИО имоти,МПС,влогове,участия в ТД и не са ЕТ.В обикновена съсобственост помежду им остава закупеният на името на жената имот в груб строеж с н.а.№ 140 т.LLLLXXXVІІ д.46725/97г”, редставляващ апартамент №20,в сградата на [улица],който е подробно описан.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5576 от 29.11.2010г. по в.гр.д.№ 7260 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.