О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1304
София, 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5121/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№76791/20.6.2014 г., подадена от адв. Б. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №3841/30.5.2014 г. по гр.д.№11830/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивно отделение.
С обжалваното решение е отменено решение №ІІ-52-129/24.4.2013 г. по гр.д.№6148/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, ІІ ГО, 52 състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от Т. Б. Б. [фирма]-С. иск по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата от 5910 лева до 9120 лева, и същият е уважен за тази разлика – 3210 лева. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ е незаконосъобразно, поради незаконно извършен подбор по чл.329 КТ, като от събраните по делото доказателства се установява, че последният не е доказан. Относно обезщетението по чл.225, ал.1 КТ съдът е стигнал до извод, че работодателят не е установил при условията на пълно и главно доказване изплащане от негова страна на суми по чл.220, ал.1 и чл.222 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на въззивната инстанция следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са оплаквания за неправилно съобразяване с ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК. Сочат се и други решения на ВКС, по чл.290 ГПК, които противоречат на приетото от въззивния съд. Поставя се въпрос по чл.280, ал.1 ГПК относно прилагането на чл.329, ал.1 КТ. Относно възражението за прихващане се поставя въпрос за това, че същото е направено своевременно.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Т. Б. Б., посредством процесуалния си представител – адв. К. К., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос относно прилагането на чл.329, ал.1 КТ е бланкетен, какъвто е и този за правото на ответника в процеса да бъде разгледано неговото възражение за прихващане. По естеството си изложението съдържа и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно оплакване.
С оглед изхода то спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в настоящото производство/ адвокатско възнаграждение/ в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №3841/30.5.2014 г. по гр.д.№11830/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивно отделение, по касационна жалба, вх.№76791/20.6.2014 г., подадена от адв. Б. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Т. Б. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 213, вх.А, ет.2, ап.6, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: