О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1305
София, 21.12.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №4138 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. П., подадена чрез адв.П.С. от САК, срещу решение №2380 на Софийски градски съд, постановено на 01.04.2013г. по в.гр.д.№ 12745/2012г. С това решение след частична отмяна на решение № III – 85 – 78 от 06.07.2012 г., постановено по гр. дело № 7195 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 85-ти състав, в обжалваните части, както следва: в частта, с която Софийски районен съд е осъдил Т. Г. П. да заплаща на Г. Т. П. като пълнолетна учаща редовно обучение във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 19.09.2011 г., до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; в частта относно държавната такса в размер на 336.00 лева и в частта относно постановеното предварително изпълнение на решението в частта по присъдената издръжка, въззивният съд е отхвърлил иска за издръжка по чл. 144 СК за размера до 200.00 лева, считано от 05.04.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, и иска за издръжка за минало време по чл. 149 СК за размера до 200.00 лева, считано за периода от 19.09.2011 г. до 04.04.2012 г., предявени от Г. Т. П. срещу баща й Т. Г. П., като неоснователни.
Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, на основание чл. 296, т. 2 ГПК, в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата от 200.00 лева до пълния му предявен размер от 300.00 лева, както и за периода от 05.04.2011 г. до 18.09.2011 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че разглеждането на въззивното решение от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса “ може ли съдът да въвежда сам нови основания без да са предявени от ответника с отговора по исковата молба и може ли съдът да задължава страната ищец да излиза извън рамките на предявения иск и да доказва отрицателни факти, на които ответникът не се е позовал”. Във връзка с тези въпроси посочва, че ответникът не е поддържал твърдение, че ищцата има възможности сама да се издържа, но въпреки това съдът е посочил в решението, че последната не е твърдяла и не е доказала, че няма имущество, от което да се издържа, както и, че изолираното тълкуване на доказателствата и липсата на преценка към момента на постановяване на решението нарушават задължението на съда за анализ на всички доказателства към момента на произнасянето, а не към минал момент – приключване на делото в първата инстанция. По тези съображения счита, че разглеждането на въззивното решение е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Ответната страна Т. Г. П. взема становище , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че СРС е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска – иск, с правно основание чл. 144 СК, и иск, с правно основание чл. 149 СК – за издръжка на пълнолетен учащ от родител в месечен размер от 300.00 лева, считано от деня на предявяване на исковата молба (05.04.2012 г.), и за издръжка за минало време за периода една година назад или общо в размер на 3 600.00 лева; че за да бъде уважен искът за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител, ищцата, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е следвало, на първо място, да докаже кумулативната наличност на следните три предпоставки: 1/. че ответникът е нейн родител, 2/. нуждите й от издръжка за релевантния период, т. е. след 19.09.2011 г. (когато е започнала обучението си във висшето учебно заведение и е възникнало правото й на издръжка, на основание чл. 144 СК, а и с оглед предявеният иск за издръжка за минало време) и до приключване на устните състезания по делото, доколкото задължението за издръжка е повтарящо се задължение и ответникът следва да бъде осъден за издръжка и след посочения период и 3/. че учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, както и, че не е навършила 25 години. Приел е, че тези три предпоставки са доказани, а и по тях не е имало спор по делото и в двете съдебни инстанции. Посочил е също, че в хипотезата на чл. 144 и чл.149 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е и пълнолетният да не може да се издържа сам и родителят да може да я дава без ”особено затруднение”, т. е. издръжката да не съставлява “особено затруднение” за него. В тази връзка е приел след анализ на доказателствата, че ищцата не е въвела твърдение, че не разполага със собствено имущество и доходи, вкл. и от стипендия, или, че имуществото й не е достатъчно, за да се издържа от него, а не е и доказала такава невъзможност, както и, че задължението за издръжка на пълнолетното дете ще представлява особено затруднение за родителя, който е с ниски доходи и следва да издържа и трите си ненавършили пълнолетие деца.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Формулираните такива от касатора не са правни, а по съществото си са касационни основания – оплаквания за неправилност на решението и необоснованост. Същите са поставени в контекстта на оплакването на касаторката за необоснованост на решението поради постановяването му при непълнота на доказателствата и при неправилен анализ на събраните такива и изразяват несъгласието на касатора с решаващите изводи на съда. В този смисъл съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: В представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичната предпоставка по т.3 от чл.280 ГПК. Това основание е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е установила реално сторени такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2380 на Софийски градски съд, постановено на 01.04.2013г. по в.гр.д.№ 12745/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: