О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1305
София 24.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 808 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от М. Д. К. и от О. Г. срещу решение № 361 от 15.01.09г.по гр.дело № 606/08г.на Великотърновския апелативен съд. С него частично е отменено решение № 82 от 22.07.08г.на Габровския окръжен съд по гр.дело № 89/06г.и в отменената част е постановено друго,с което е осъдена О. Г. да заплати на М. К. в качеството й на правоприемник на М. Т. К. и Й. Е. К. сумата 66 816лв/разликата над присъдените 11 584лв до 78 400 лв/,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,ведно със законната лихва от 10.01.08г.до окончателното изплащане,както и законна лихва върху сумата 11 584 лв,считано от 10.01.08г.до окончателното изплащане. В останалата част решението е оставено в сила.
Към касационната жалба на М. К. е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което сочи като основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на О. Г. се твърди,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за р. на правото –основания за допустимост на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Прилага копия от съдебни решения,посочени в изложението.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
По жалбата на М. К.
Представеното от жалбоподателката К. изложение за допускане на касационно обжалване,с позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,не съответства на цитираната разпоредба. Законът предвижда произнасяне на въззивния съд по правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за р. на правото. Изложението на жалбоподателката няма такова съдържание,в него се излагат твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона и необосновано,като бланкетно е възпроизведен законовия текст. Твърденията за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК,при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на М. К.
По жалбата на О. Г. :
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно момента на определяне размера на имуществените вреди при непозволено увреждане не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с трайната съдебна практика. В случая имуществените вреди са определени към момента на установяване на правопораждащия факт със съдебното решение. Приложеното решение № 18/28.01.97г.по гр.дело № 3511/95г.на ІV г.о. касае друга хипотеза и не е относимо към конкретния случай,а решение по адм.дело на АС-В. Търново не може да послужи като основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Останалите въпроси,повдигнати в изложението относно причинната връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат,съпричиняването и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са разрешени в обжалваното решение в съответствие трайната съдебната практика. В нея се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези.
Не са налице и основанията за чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение. Нарушенията на материалния и процесуалния закон са основания за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно при вече допусната касация,но не съставляват основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 –т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 361 от 15.01.09г.,постановено по гр.дело № 606/08г.на Великотърновския апелативен съд по жалби на М. К. и на О. Г. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.