Определение №1307 от по гр. дело №575/575 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   1307
 
                                    София, 28.10.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето    гражданско отделение, в закрито  заседание на двадесети октомври    , две хиляди и девета    година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №575/2009 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по к. жалба на А. С. С. от гр. С. срещу решение № 259 от 21.10.2008г по гр.дело № 411/2008г. на Софийски градски съд в частта , с което след отмяна на решение от 12.11.2007г по гр.д. № 7879/2005г на Софийски районен съд искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлян изцяло . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , с аргумента за неправилно възприемане на фактическата обстановка от решаващия съд и необоснованост , по въпроса за бездействието на привлечените държавни органи от администрацията, довело до имуществени щети в резултат на наводнение.
Ответното М. на о. с. и водите изтъква в отговор , че въпросът за липсата на причинна връзка е изяснен по делото и доводите в изложението не са по въпрос , изведен съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се извежда като въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК този за деликтната отговорност и основанието на иска по чл. 1 от ЗОДОВ , за присъждането на обезщетение в тежест на държавата за имуществените вреди , настъпили в резултат на преливане на язовир „Огняново” и поради това, че нивото му не е проконтролирано с оглед предварителна информация за предстоящи обилни валежи и налице ли е противоправно бездействие , ако и в причинна връзка със щетите да е установено единствено състоянието на речното корито на прилежащата р.”Лесновска”,наред с други обективни фактори . Така поставен, въпросът се покрива с предмета на делото и не съдържа правна формула , по която да се изследва наличие на конкретен въпрос . Засягането на въпроса за основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ не е самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. По конкретното дело иск за имуществени вреди е отхвърлен, тъй като не е установено конкретно противоправно бездействие на администрацията, което да е в причинна връзка със контрола и състоянието на яз. „Огняново”, съответно и с причинените от наводнението щети за ищеца. Претенцията е основана на бездействие ,съответно нарушение на конкретни задължения в тази насока , същите са били предмет на обсотятелбствено изследване Проблематика по прилагането на нормата на 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ и общите принципи на деликтната отговорност конкретното обжалвано решение не поставя , тъй като според обстоятелствата по делото е изграден извод за липса на пряка причинна връзка. Дали причинно-следствената връзка между действие и вреда е пряка, се преценя за всеки отделен случай ,съгласно правила и признаци , трайно установени в съдебната практика по граждански , административни и наказателни дела. Разсъжденията в изложението , че изводът за противоправно бездействие следва да е пряко резултатен от факта , че предприети в национален мащаб или конкретни за пострадалата от наводнение територия мерки ( във връзка с коритото на реките и нивото на язовир „Огняново”) са се оказали недостатъчни по характер и обем ,за да предотвратят самото наводнение , Върховен касационен съд не приема като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Обективния характер на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ не игнорира изискването за доказване на причинната връзка между конкретно действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат . Искът не може да бъде успешно проведен в случай , че щетите са причинени от природно явление извън контрола на човека, без служители на ответника да се допринесли за това с бездействието си. Тези въпроси са изяснени в тълкувателната и постоянна практика на ВС на РБ и ВКС, поради това и позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е неоснователно .
Ето защо Върховен касационен съд не приема довод за допускане на касационно обжалване по този критерий , с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 259 от 21.10.2008г по гр.дело № 411/2008г. на Софийски градски съд
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top