О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1308 София, 28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №9/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. К. срещу решение №307 от 16.06.2008г по гр.дело №125/2008г. на Русенски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 19.11.2007г по гр.д. № 3062/2007г на Русенски районен съд по отхвърлен иск на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват три материалноправни и един процесуален въпрос,по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: относно предмета на предварителен договор ,когато обещателят е собственик на част от обещания имот,но конкретната квота не е посочена , противоречието е подкрепено с решение №693/2002г на ІІг.о на ВКС за случай на обещано прехвърляне на идеални части от недвижим имот и решение №1183/2000г на ВКС ІІ г.о . Като материален въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.1 са изтъкнати разрешенията от практиката на ВКС във връзка с липсата на подробно описание на обещания имот и са приложени решения в смисъл, че в предварителния договор пълно описание не е необходимо. Противоречие се поддържа по въпроса за тълкуването на договорите и прилагане на чл. 20 от ЗЗД наред с оплакване ,че въззивният съд е отрекъл правното действие на предварителен договор поради неговото заглавие , а не поради съдържанието на неговите клаузи. Противоречие с трайната практика и конкретно приложеното решение № 72 /2004г на ІV г.о на ВКС се поддържа с оглед игнорирането на декларация , подписана от съпругата на обещателя, неоспорена по съответния процесуален ред .
Доколкото приложените към изложението съдебни решения не обективират противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС на РБ или Върховния касационен съд по поставените въпроси, нито по същите има постановено от ВКС решение по реда на чл. 291 от ГПК(ДВ бр. 50/2007г) , доводът следва да бъде обсъден с оглед основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
Тезата в изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за дадено от Русенски окръжен съд разрешение , което е в противоречие с приетото в решение №551/1975г на І г.о на ВС и трайното разбиране в практиката ,че непълнотата в описанието на имот в един предварителен договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката , ако идентифициране на имота е постигнато в процеса по чл. 19 ал.3 ЗЗД , е неоснователна . В случая , за да отхвърлят иска ,съдилищата са изтъкнали липсата на индивидуализация по отношение на прехвърлимото право , а не единствено по отношение на неговия обект . Русенски окръжен съд се е занимал и с втория въпрос , но предвид липсата на описание в предварителния договор , е приел индивидуализацията на претендираните като обещани „200 кв. метра място” за невъзможно, преценявайки доказателствата по делото за принадлежността на тази площ към основата имот №1 по кадастралния план на гр. Р., целият от 583 кв.м. съгласно скица ( издадена по §4 от ПЗР на ЗКИР). В предварителния договор предмет на обещание е била „вила(сграда) със 200 квадрата място” без никакви други обстоятелствени пояснения , като от касатора-купувач по исков ред се претендира и поддържа сделка с предмет 200/500 ид. части от дворно място, неурегулиран поземлен имот №184 по общия градоустройствен план, при пълно оспорвана воля за конкретна продажба от страна на обещателя , респ. наследниците му понастоящем .
Като е приел ,че в случая не се касае за липса на описание, преодолимо с оглед ангажирани доказателства, нито за тълкуване , което да доведе до извод за валидна уговорка с предмет заявените идеални части от вещно право на собственост, въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с цитираните решения от практиката на ВКС. Хипотезата, при която липсва индивидуализация на прехвърлимото право или то касае обект ,за който законът не допуска да бъде самостоятелно предмет на сделка, не е идентична с липса на описание спрямо иначе безспорен обект на покупко- продажба. Обстоятелствата в настоящия спор не са идентични и със случая , обсъден в решение №1183/2000 по гр.д. 57/2000г ІІ г.о на ВКС. По цитираното решение е коментирана обща воля да се придобие съответна идеална част, решаващият извод е формиран е по друг правен въпрос , а именно че предварителен договор може да бъде обявен за окончателен само за една част , която е доказано собственост на обещателя ,като е отречено разбиране,че искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД може да се уважи единствено изцяло,т.е че обещанието за прехвърляне е неделимо по съдържание . По въпроса за тълкуването на договорите, обсъжданото вече решение на ВКС №1183/2000 по гр.д. 57/2000г ІІ г.о,както и приложеното решение №1597/1997г на Vг.о на ВКС не подкрепят теза ,че при липса на уговорка за прехвърляне на идеална част от недвижим имот подобна воля може да бъде изведена , при това като основен и единствен предмет на окончателния договор , както ищецът- купувач е поддържал по настоящето дело . Действително Върховен касационен съд е приемал (приложено решение № 693/2002г по гр.д. 338/2001г ІІ г.о ) ,че непосочено квотно разпределение в съсобствеността на обещателите по предварителен договор не е пречка да обявяване на окончателност , касае се за нещо установимо в процеса . В случая обаче няма обещатели , действащи заедно, като съсобственици , нито е обещано прехвърляне на идеална част ,т.е прехвърлителят категорично не е волеизявил това. Волята на обещателя в един предварителен договор не може да бъде заменена с нещо друго по отношение на предмета на сделката , аналогично на случаите ,в които законът заменява със свои повелителни разпоредби някои противоречащи му договорни клаузи . Разрешението на въззивния съд е съобразено с пределите на тълкуване на волеизявлението и не е в противоречие с трайната практика по този въпрос .
Върховен касационен съд не прима и довод за противоречиво разрешение на процесуален въпрос при основанията на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК ,тъй като се касае за преценка на документ –декларация на съпругата на продавача , който не е от значение за успешното провеждане на иска в настоящия случай и не се отнася към въпрос , изведен в обжалваното решение като решаващо съображение за отхвърляне на иска .
По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №307 от 16.06.2008г по гр.дело №125/2008г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .