О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
Гр.София, 17.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5728 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП”Н.” [населено място] срещу решение №.529/8.04.14г. /допълнено с решение №.634/25.04.2014г./ по г.д.№.585/2014г. на Варненски окръжен съд, ГО – с което решение №.5880/19.12.13г. по г.д. №.13643/13г. на Варненски районен съд е отменено в частта, с която искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 3516лв. до 4200лв., като тази сума е пресъдена ведно със законната лихва считано от 17.09.13г. до окончателното изплащане, а в останалата му част – с която предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ са уважени, е потвърдено, ведно с пресъждане на съответни разноски.
Ответната страна Г. Д. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 КТ за основателни и, като е отменил частично и потвърдил обжалваното решение, ги е уважил. За да достигне до този извод е приел, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение, прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, че соченото в заповедта за уволнение основание „съкращение в щата” действително е било на лице, че не е бил извършен законосъобразен подбор. Позовал се е на ТР 3/11г. на ОСГК на ВКС – като е посочил, че преценката на работодателя при извършване на подбора относно това кой от работниците работи по-добре и кой е по-квалифициран подлежи на съдебен контрол. Отразил е и, че при извършеното от ищеца оспорване на констатациите на комисията в протокола за подбор и на изготвените от нея оценки, доколкото протоколът има характер на частен свидетелстващ документ, той не се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на работодателя е да доказва верността на отразените в него констатации с всички доказателствени сревства. Посочил е, че от една страна по показател „професионален опит в ЖП транспорт” на ищеца са били дадени 3точки – които съответстват на стаж 5-10г., докато в действителност той е имал повече от 20г. стаж в транспорта и е следвало да получи максималния брой точки 5 – като само това би обусловило промяна в резултата и би го изравнило с друг участник в подбора, а от друга страна по показател „знания и умения” са му били дадени 3т. /т.е. по-малко от точките на други четирима работника/, при условие, че само той е притежавал допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъност. Обобщил е, че работодателят не е ангажирал никакви доказателства за законосъобразността на извършения от него подбор и в частност за спазването на критериите при оценяването на участвалите в него работници, поради което исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение са основателни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. „Протоколът за подбор извършен от нарочна за това комисия, е ли официален свидетелстващ документ и следва ли той да бъде оспорен по реда на чл.193 ГПК?”; 2. „Следва ли изготвения протокол за подбор да бъде оспорен от работника ищец по реда на чл.193 ГПК, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът да твърди, че същият е извършен неправилно?”; 3. „Подлежи ли на съдебен контрол субективното право на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?”, в противоречие със задължителната практика на ВКС – реш. №.207/10.10.2013г. по г.д.№.37/13 на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.218/18.07.12г. по г.д.№.195/11г., ІV ГО, реш. №.149/13.06.12г. по г.д. №.475/11, ІV ГО, реш. №.310/16.04.10г. по г.д.№.333/09г., ІV ГО, реш. №.416/12.07.2010г. по г.д.№.531/09г. ІV ГО, реш. №.525/21.06.10 по г.д. №.1446/09г., ІV ГО, реш. №.187/15.03.10 по г.д.№.3912/08, ІV ГО, ТР 3/16.01.2012г. по т.д.№.3/11г. ОСГК на КС/.
Първите два въпроса на практика касаят доказателствената сила на протокола за подбор като писмен документ, като приетото в тази връзка от въззивния съд не е в противоречие с практика на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора /относими са реш.207/10.10.13г. и реш.310/16.04.09г. в частта им, с която е даден отговор на въпроси във връзка със законосъобразното упражняване на правото на подбор по чл.329 КТ; останалите решения са неотносими (реш. 218/18.07.12г. касае доказване спирането на работа, реш.149/13.06.12г. – допустимостта на произнасяне по доводи за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца по делото, реш.416/10г. – реда за утвърждаване на щатни разписания и за определяне числеността на персонала в системата на образованието и точното приложение на чл.313 вр. с чл.312 ал.3 ГПК, реш.525/21.06.2010г. – начина и формата на извършване на подбора, реш.187/15.03.10г. – съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работника)/, която е обобщена и с ТР 3/16.01.2012г. по т.д.3/11 на ОСГК на ВКС, когато извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ, то този документ съставлява писмено доказателство за извършен подбор по чл.329 ал.1 КТ; в случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, вкл. чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора, или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. В тълкувателното решение изрично е посочено, че се касае за оспорване истинността на констатациите в протокола за извършен подбор – а не на самия протокол за подбор /същият не съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и поради това не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила/, и това оспорване е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да проведе пълно доказване на законността на извършения подбор. На практика следва да се приеме, че надлежно оспорване се съдържа още в исковата молба – при условие, че в нея са изложени твърдения, че извършеният подбор е проведен в нарушение на изискванията на чл.329 КТ и е незаконосъобразен, като не е и необходимо последващо изрично оспорване на протокола след представянето му в съдебно заседание. При това положение изводите на въззивния съд – че при оспорване на констатациите в протокола за подбор и на верността на изготвените оценки, вкл. като се има предвид характера му на частен свидетелстващ документ, в тежест на работодателя е доказването на верността на тези констатации с всички доказателствени средства, са в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос също не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, в това число и с цитираната от него такава /относими в случая са реш. №.310/16.04.09г., реш. №.187/15.03.2010г. и ТР 3/16.01.2012г. по т.д.№.3/11г./. В Тълкувателно решение №.3/16.01.2012г. по т.д.№.3/11г. на ОСГК същата е обобщена, като изрично е посочено, че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Същевременно е отбелязано и, че доказването на подбора – „както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени средства”. Решаващият извод на въззивният съд – че не е налице законосъобразно извършен подбор предвид недоказване от работодателя на обективното съответствие на оценката по отделните показатели и проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед възложената работа, е направен в съответствие с приетото в тълкувателното решение, включително относно обхвата на съдебния контрол върху обосноваността на оценката на работодателя по критериите на чл.329 КТ.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски в касационното производство в размер на 600лв. за адвокатски хонорар
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.529/8.04.14г. /допълнено с решение №.634/25.04.2014г./ по г.д.№.585/2014г. на Варненски окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА ДП ”Н.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].110, да плати на Г. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].10, 600лв. /шестотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: