1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С., 22.03. 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дeветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1872 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на М., [населено място], чрез пълномощника му юрисконсулт Б. П. против решение № 121 от 12.12.2012 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5 от 25.05.2012 г. по гр.д. № С3/11 на Софийски градски съд, Гражданско отделение и е прекратено производството по предявения от Министерство на вътрешните работи срещу Р. Х. Б., Б. Х. Б., В. Г. Н., С. Д. Г. и Й. И. М. отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], бл.156/2 с площ 164.93 кв.м. и 3.3.19 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Г., е подала писмен отговор, в който поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Р. Х. Б., Б. Х. Б., В. Г. Н., С. Д. Г. и Й. И. М. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Р. П., с който заявяват, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът е основал иска на твърденията, че имотът е публична държавна собственост и му е предоставен за управление, но с него по реда на ЗОСОИ са обезщетени ответниците, които са се снабдили с изпълнителен лист на основание чл.6, ал.12 ЗОСОИ. За да постанови атакуваното решение, Софийски апелативен съд е изложил съображения, че след като реституцията е настъпила при провеждане на процедура с участието на държавен орган, разрешеният спор обвързва държавата, която е участвала в административното производство чрез изрично овластения държавен орган, поради което е недопустимо провеждането на нов процес, в който държавата, макар и чрез друг орган да иска пререшаването на въпроса налице ли са били материално правните предпоставки за реституцията.
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще търси своята защита и че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ответниците претендират отричано от ищеца свое право на собственост върху имота, както и по отношение на това дали ведомство, на което е предоставен имот има право да предявява искове за установяване на собственост и относно задължението на съда да упражни косвен съдебен контрол върху издадени от областния управител индивидуални административни заповеди по ЗОСОИ.
По първия въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като мотивът за недопустимост на иска е свързан не с липсата на правен интерес, а с обстоятелството, че спорът е разрешен спрямо държавата и е недопустимо да бъде пререшаван.
По третият въпрос е налице практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК – решение № 6/16.03.2011 г. по гр.д. № 925/2011 г., ВКС, ІІ г.о. – според която не е допустимо да се упражнява косвен съдебен контрол върху административен акт, с който се определя начин на обезщетяване по реда на ЗОСОИ, на която практика въззивното решение съответства.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос относно правото на държавно ведомство, на което е предоставен имот, да предявява иск за защита на държавната собственост, за която твърди, че е публична, против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, отговорът на който е свързан с тълкуване на закона дали държавата е обвързана от административен акт за обезщетяване по ЗОСОИ и допустимо ли е да се преценява вещнотранслативния ефект на заповедта на областния управител за обезщетяване със собственост по реда на ЗОСОИ.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 12.12.2012 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: