Определение по т.д. №575/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
гр. София, 29.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 октомври , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ефремова
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №575/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от страна на пълномощника на „М. за допълване В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ НА на определение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 575/10 по описа на ВКС постановено по реда на чл.288 от ГПК, с което не се допуска до касация обжалваното от страна на ЗАД ”Б., въззивно решение № 216 от 15.03.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. №1289/2009г., с което е оставено в сила решението на СГС,ТО, VІ-10, постановено по т.д. № 1391/06 по описа на съда в обжалваната част , с която е уважен искът на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София срещу касатора с правно основание чл. 399 ал.1 /отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева–застрахователно обезщетение и е отхвърлен обратният иск на ответника срещу „М. в качеството у на трето лице-помагач на ответника с правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева. Претендира се да бъде осъден подалият касационната жалба ЗАД ”Б. да заплати на „М. в качеството му на ответник по обратния иск на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София на основание чл. 81 от ГПК вр. с чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 36 000 лева- разноски в производството пред ВКС.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК ЗАД „Б. в писмено становище счита молбата за неоснователна, навежда и възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на възнаграждението за адвокат.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София счита, че не следва да отговаря за разноските дължими на молителя пред касационната инстанция, тъй като не е подавал касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното:
С определение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 575/10 по описа на ВКС постановено по реда на чл.288 от ГПК, съдът е постановил, че не се допуска до касация обжалваното от страна на ЗАД ”Б., въззивно решение № 216 от 15.03.2010 г.на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. №1289/2009г., с което е оставено в сила решението на СГС,ТО, VІ-10, постановено по т.д. № 1391/06 по описа на съда в обжалваната част , с която е уважен искът на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения/ДА ИТС/ -гр. София срещу касатора с правно основание чл. 399 ал.1 /отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева–застрахователно обезщетение и е отхвърлен обратният иск на ответника срещу „М. в качеството у на трето лице-помагач на ответника с правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ за сумата от 1 540 766,40 лева.
По делото с отговора на касационната жалба от страна на пълномощника на „М. адв. П. е представен и договор за правна помощ в производството пред касационната инстанция, от който се установява, че е договорено и платено от страна на доверителя възнаграждение в размер на 36 000 лева с вкл. ДДС. Съгласно чл.81 от ГПК вр. с чл.78 ал.3 от ГПК, молителят, в качеството му на главна страна –ответник по касационната жалба има право на разноски. Същият се явява в това качество , тъй като е ответник по обратния иск срещу него за сумата от 1 540 766,40 лева, по който обжалваното решение на въззивната инстанция съдържа произнасяне и в тази част решението също е предмет на касационната жалба или разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК в случая не намира приложение.
По отношение на наведеното от страна на касатора „Б.” АД възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на възнаграждението за адвокат , договорен между „М. и процесуалния му представител, то това възражение е следвало да се направи в рамките на производството по допустимостта на касационното обжалване по чл.288 от ГПК при произнасяне по което , съдът принципно дължи и присъждане на разноските пред касационната инстанция. Недопустимо е същото да се разглежда едва в производството по чл.248 от ГПК за допълване В ЧАСТТА за разноските на вече постановен и влязъл в сила съдебен акт.
Мотивиран от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълване В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 575/10 по описа на ВКС постановено по реда на чл.288 от ГПК като
ОСЪЖДА ЗАД ”Б. да заплати на „М. – гр.София, ул. „Г. Софийски” № 10 сумата от 36 000-тридесет и шест хиляди лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.