О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 04.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5902/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Г. С. – процесуален представител на С. В. Т. против въззивно решение от 29.09.2015 г. по гр.д.№ 9666/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 15.04.2015 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. дело № 70479/ 2014 г., в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. В. Т. от длъжността „барман“ в [фирма], извършено със заповед № 214/23.10.2014 г.; С. В. Т. е възстановена на работа и е присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за периода 24.10.2014 г. – 1.04.2015 г. в размер на 2 979.01 лв., ведно със законната лихва и са отхвърлени като неоснователни обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.Потвърдено е решението в частта,в която е отхвърлен искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр.чл.225,ал.1 КТ,както и в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че постановеното решение е неправилно. Сочи се, че не е доказано промяната в изискванията за заемане на длъжността да е резултат от необходимост в конкретния случай. Твърди се, че не е доказано връчване на заповедта за промяна в изискванията за заемане на длъжността, както и че не е доказано връчването на нова длъжностна характеристика преди уволнението. Оспорват се показанията на разпитаните по делото двама свидетели. Прави се оплакване за нарушаване на принципа за тежестта на доказване, както и допускане на свидетели за доказване владеенето на чужд език.. Въз основа на изложеното се навежда довод, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответната страна – [фирма] – С. , посредством процесуалния си представител адв. В.К., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни, тъй като е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 КТ. Съдът е стигнал до извод, че работодателят е въвел ново изискване за заемане на длъжността, изразяващо се във владеене на английски език, на което ищцата не е отговаряла. Прието е също така, че изискването е въведено с валидно издадена от работодателя заповед, както и че изцяло в правомощията на работодателя е да въведе процесното изискване за заемане на длъжността. Направен е извод, че не се установява злоупотреба със закона и превратно упражняване на права без реална необходимост, а е безспорно, че ищцата към момента на уволнението не владее английски език до степен,позволяваща й да обслужва чуждестранните гости на хотела.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, които по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС , съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфична предпоставка, която да е поддържана от касатора.Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и доказани разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.09.2015 г. по гр.д.№ 9666/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН – [ЕГН], жив. [населено място], [улица], [община], област Софийска, да заплати на [фирма] – [населено място], ул.К.“ № 6, разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: