3
3
Определение по т. д. № 2681/13г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2681 /2013 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
София, 21.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2681 описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. В. И., [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. З., срещу въззивно решение от 18.03.2013 г. по гр. д. № 664/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 627 от 17.08.2012 г. по гр. д. № 566/2012 г. на Кюстендилски районен съд. С последното, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл. 409 /отм./ ТЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 10 062,23 лв., съставляваща общия размер на заплатени от Л. В. И. обезщетения за причинени неимуществени вреди на С. К. С., В. В. С. и М. В. С., пострадали при пътно-транспортно произшествие на 26.08.2004 г. в [населено място], ведно с лихви и разноски, дължими въз основа на договор между жалбоподателя и застрахователното дружество – застрахователна полица № 120604/010540 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” от 23.01.2004 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, въвеждат се твърдения за неправилно тълкуване на закона по отношение началото на погасителната давност.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
В изложението си жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос, единствено разсъждава и дава примери, свързани с погасителната давност при иск с правно основание чл. 409 /отм./ ТЗ. Действително, във въззивното решение съдът се е позовал на нормите, регламентиращи института на погасителната давност, като е приел, че правото на застрахования да претендира от застрахователното дружество на основание договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” сумата, платена като обезщетение на причинени на трети лица вреди, се погасява с изтичане на предвидената в чл. 392 ТЗ /отм./ петгодишна давност. Това правно разрешение е в унисон с формираната от ВКС по реда на чл. 290 ГПК практика, цитирана и в обжалваното съдебно решение, която практика настоящият състав изцяло подкрепя /Решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд./.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо отсъстват.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 18.03.2013 г. по гр. д. № 664/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: