О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София,11.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 120 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-в отд. постановено на 12.08.2009г. по гр.д. № 1511/2005г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 41 състав от 10.01.2005г. по гр.д. № 576/2003г., с което на основание чл. 108 ЗС са осъдени А. Х. Д., П. Т. Д. и Р. Т. Д. да предадат във владение на Е. А. Х. и Г. А. Г. като тяхна собственост на основание ЗСПЗЗ следния недвижим имот: реална част от парцел ****УПИ/ ХVІІІ-46 от кв.7 по дворищната регулация на в.з.“М” с площ 1070 кв.м., а на частта – 640 кв.м., така както е означена като съвпадаща част по изготвената комбинирана скица от 01.03.2000г. на СО, Район “П”, отразяваща разположението на бивш имот пл. № 3* по скица на ОП”Софийски кадастър” от 16.12.1998г. върху сега съществуващата регулация на в.з. “М”.
Ж. А. , П. и Р. Д. , чрез пълномощника си адв. Д, поддържат, че обжалваното решение е постановено по недопустим и недоказан иск при противоречие със закона и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ищците не са доказали своята активна легитимация. Сочат, че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК тъй като е налице съществен процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касае се до въпроса за идентичността на заявения и възстановен на ищците имот с имота, собственост на наследодателя им, описан в нотариален акт от 1942г. Съдът не е обосновал защо не приема заключението на тройната експертиза, съгласно която възстановения имот не е идентичен с имота от нотариалния акт от 1942г. С оглед на това жалбоподателите намират, че решението е постановено в противоречие с трайната практика по приложение на чл. 157, ал.3 ГПК/отм./, която е категорична, че съдът не е длъжен да възприема заключението, а преценява доказателствената му сила с оглед на неговата обоснованост, като отказът това доказателства да бъде поставено в основата на съдебния акт, се мотивира.
Ответниците по жалбата Г. Г. и Е. Х. не са депозирали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е приел, че ищците са доказали своята активна легитимация като собственици на възстановения по ЗСПЗЗ имот – те са наследници на Г. Д. И. , наследодателят е притежавал съгласно нотариален акт № 60/1942г. ливада в м. “Б” от 2,9 дка., който имот е деклариран и записан на негово име в емлячния регистър. Този имот е влязъл в блок на ТКЗС и е идентичен с имот пл. № 3* по кад.план от 1950г., а сега част него с площ 640 кв.м. попада в парцел **** по ЗРП от 1967г. Възстановяването на собствеността е доказано с решение на П. комисия, скица и удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ. Относно ответниците съдът е установил, че те се позовават на придобиване на имота от лице, което го е получило по замяна въз основа на протокол на ТПС комисия, твърдят, че са го застроили и са го придобили по давност съгласно нот. акт от 1970 г. С оглед на това според съда те имат право да релевират възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ предвид наличие на пречка по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. При преценка на събраните доказателства съдът е приел, че ответниците не могат да защитят свои права върху имота, тъй като построената в имота масивна вилна постройка няма строителни книжа и следователно не е налице законно разрешен строеж, който е започнал към 01.03.1991г. Освен това те не са могли да придобият собствеността върху земята, тъй като продажбата е извършена с писмен договор, а не с нотариален акт. Имотът не е придобит и по давност с оглед забраната на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат като значим за изхода на спора процесуалноправния въпрос за възражението на ответниците по иска за липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот и възстановения такъв, както и постановяване на решението в противоречие с практиката по чл. 157, ал.3 ГПК/отм./ В подкрепа на последното са посочени две решения на Върховния касационен съд: № 954/10.01.2005г. и № 385/11.03.2005г., както и решение на Върховния административен съд. Тук следва да се направи разграничението, че основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК обхваща противоречие със задължителни решения на Върховния съд и Върховния касационен съд, каквито са тълкувателните постановления на Пленума, тълкувателните решения и решенията на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Що се отнася до останалите влезли в сила решения на съдилищата, те попадат в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията на административните съдилища пък не попадат в никоя от двете хипотези. В случая представените от жалбоподателя решения представляват съдебна практика по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. И в двете е прието, че съдът следва да извършва преценка по чл. 157, ал.3 ГПК/отм./ на приетите експертизи в съвкупност с останалите доказателства и че не е длъжен да ги възприеме, но когато не ги възприема следва да се мотивира. В настоящия случай относно въпроса за идентичността на притежавания от наследодателя и възстановения имот са приети няколко експертизи – единична и две тройни пред първата инстанция и нова единична експертиза пред въззивната инстанция. Едната от тройните експертизи, която дава заключение за липса на идентичност, е подписана с особено мнение от вещото лице от единичната експертиза. Втората тройна експертиза отговаря положително на въпроса за идентичността и подробно описва начина на изготвяне на картата за възстановяване на земеделските земи. Експертизата във въззивното производство е извършила подробно обследване на всички планове на местността и на съседните имоти на процесния, без да дава заключение за идентичност. При тези данни в постановеното решение съдът е взел предвид втората тройна експертиза с оглед изяснения от нея способ, по който е извършено нанасянето на бившите имоти върху картата на възстановяваните имоти. Следователно съдът се е мотивирал защо възприема това заключение и не е налице противоречие с цитираните решения. Отделно от това, с оглед направените правни изводи, че собствеността на ищците се счита доказана с решението на ПК, скицата и удостоверението по чл. 13, ал.4 и 5 ЗСПЗЗ, то въпросът за идентичността на притежавания от наследодателя и възстановения имот не е от значение за изхода на спора. Именно това е имал предвид съда като се е позовал в мотивите си на няколко съдебни решения, които касаят именно въпроса за възможността ответниците да оспорват материалната законосъобразност на реституционния акт и тежестта на доказване идентичността на притежаваните преди масовизацията и възстановените имоти. След като спорът не е за правото на собственост в минало време, т.е. ответниците не претендират възстановяване на собствеността на свое име, то защитата им е ограничена до доказване на собствените им права върху имота, обуславящи пречка за въстановяване по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. И след като е безспорно доказано, че те не са придобили собствеността върху имота нито чрез сделка, нито по давност, а и не са го застроили със законна сграда до 01.03.1991г., то правата им не могат да бъдат противопоставени на ищците.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-в състав, постановено на 12.08.2009г. по гр.д. № 1511/2005г. по касационната жалба на А. Х. Д., П. Т. Д. и Р. Т. Д..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: