О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр.София, 10. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 31/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение от 11.02.2009 год. на Софийския градски съд, ІV-Д състав по в.гр.дело № 68/2009 год., с което е обезсилено решението от 27.10.2008 год. по гр.дело № 20207/2008 год. на Софийския районен съд, 36 състав за осъждане М. Х Р А. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.”С” № 42, вх. А, ет.3, ап.6 на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД да предаде на „Е”Е. със седалище и адрес на управление гр. В., кв.”И”, представлявано от собственика и управител Д държането на следния недвижим имот: помещение, находящо се в гр. С., ул.”М” № 2а, представляващо склад, построен в УПИ-ХV за малко предприятие и складова дейност, от кв.3, по плана на гр. С., м.”НПЗ Орион и съседни жилищни територии” при съседи от три страни улици, УПИ-ХІV, УПИ-VІ и е прекратено производството по делото на основание чл.270, ал.3, изр.1 във връзка с чл.129, ал.3 ГПК.
Недоволен от въззивното решение е касаторът „Е”Е. , представлявано от адвокат Д от П. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е налице спор, който е решаван противоречиво от съдилищата, а индивидуализацията на процесното складово помещение не е такава нередовност на исковата молба, която ако не бъде отстранена, влече след себе си обезсилване на първоинстанционното решение.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото ч. това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Отделен е въпросът, че така както е изложен по повдигнатия въпрос има постоянна практика, в който смисъл са приложените съдебни актове: решение № 1* от 08.07.2003 год. по гр.дело № 1270/2003 год. на ІV гражданско отделение, решение № 971 от 30.11.2001 год. по гр.дело № 389/2001 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд относно прилагането на чл.100 ГПК/отм./ и определение от 02.01.2001 год. по ч.гр.дело № 2721/2000 год. на Софийския апелативен съд, касаещо спазването на чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, а определение № 44 от 10.06.1999 год. по ч.гр.дело № 63/1999 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касае друга фактическа обстановка – чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения касационно обжалване не следва се допусне, поради което Върховният Касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Д състав, постановено на 11.02.2009 год. по в.гр.дело № 68/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: