О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 21.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 411 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8840/27.03.2008 г. – сигнатура на Софийски градски съд, депозирана от С. К. И. от гр. С., срещу въззивното решение № 62/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 3185 /2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 06.08.2007 г. по гр. д. № 23959/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против “Т” А. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2168,56 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото / чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК/
Ответникът по касационната жалба, в писмен огтовор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноваване на приложно поле, съгласно чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, след като с разпореждане от 01.04.2008 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, последният е представил изложение, в което е преповторил основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/. Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за допустимост се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба каквито в случая не са развити.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Не се и посочва съдебна практика, предвид твърдението за постановен въззивен акт в разрез с практиката на ВКС, за да се прецени относимост на разрешаваните в тази практика въпроси с тези по обжалваното решение.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 62/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 3185/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 62/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 3185/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: