О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 24.02. 2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 934 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Д” ЕООД, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивно решение № 98 от 22.05.2009 г. по в. т. д. № 129/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 2/05.01.2009 г. по т. д. № 654/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от “Д” ЕООД обективно съединени искове против “Б” АД с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 07.02.2000 г., въз основа на който са били издадени 19 броя фактури на стойност 41 824,69 лв., против Е. “В” с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадена без основание сума в размер на 26 202,11 лв., представляваща плащане по 10 бр. фактури и против А. Р. Р. по чл. 42, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв. -обезщетение за вреди, изразяващо се в невъзможността на дружеството да ползва и да се разпорежда със собствени парични средства в размер на 68 344,95 лв., ведно с обезщетение за забава до и след предявяване на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че счита за съществено “произнасянето на въззивния съд по въпроса за прилагане на презумпцията на чл. 301 от ТЗ”. Поддържа се, че произнасянето по този въпрос за прилагане на презумпцията по чл. 301 ТЗ е от значение за точното прилагане на закона, което от своя страна изисквало тълкуване на законовата норма.
Ответникът по касационната жалба е изразил писмено становище по недопускането, като излага съображения и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В случая, касаторът не е посочил кой конкретен материалноправен въпрос счита за значим, твърдейки че разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като общото формулиране ”за прилагане на презумпцията по чл. 301 ТЗ” не означава, че е налице основната водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
В настоящата хипотеза, за да остави в сила първоинстанционното решение Варненски апелативен съд е приел, че независимо от спора между страните за съществуването и автентичността на част от издадените пълномощни, както и дали изхождат от легитимирани лица, данните по делото сочат недвусмислено на факта, че жалбоподателят е знаел за извършваната от негово име дейност от страна на А. Р. , както и за сключените от него договори с другите участници в съдебното производство. Решаващият съд, посочвайки че, се касае до търговска дейност е приложил презумпцията на чл. 301 ТЗ, като конкретно е мотивирал кои действия и счетоводни операции /осчетоводявания на фактури, плащания, сключване на договор с предмет менинджмънт на бензиностанция, която е част от търговското предприятие на жалбоподателя/ му позволяват да направи извод за узнаване на визираните действия и за непротивопоставянето му, веднага след това узнаване.
Правнорелевантно е приетото от съда приложение на нормите на ТЗ, и в частност на чл. 301 ТЗ, тъй като в гражданското право е възможно някой да действа като представител без да има представителна власт, и ако изобщо липсва такава власт, възниква фигурата на мнимия представител. А при хипотеза на наличие на представителна власт за лицето, но излизане извън пределите й, е налице превишаване пределите на представителната власт, като и в двата случая, извършеното не произвежда правно действие за мнимо представлявания или за представлявания извън пределите на очертаната представителна власт. Възможно е потвърждаване на така сключена сделка /чл. 42 ЗЗД/, като при подобен вариант възниква т. нар. висяща недействителност до момента на потвърждаването. Според нормите, регулиращи гражданското право, при потвърждаването е установено изискване за същата форма, каквато е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
В търговското право обаче, принципите са обърнати, предвид презумпцията на чл. 301 ТЗ, при която мълчанието се приравнява на потвърждение. Сключената сделка, макар и без представителна власт е действителна, и ако търговецът е искал да я лиши от правно действие, е следвало изрично да й се противопостави.
Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не може да се приеме, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съществува и е публикувана съдебна практика по въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна, и да се налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Следва да е налице кумулативно и допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение. Поставените въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 98/ 22.05.2009 г. по в. т. д. № 129/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: